"В тази история всичко е измислено... В нея няма послания, няма поуки, нито истински имена, събития и хора и всички прилики - по фонетични или героични белези - са случайни. Единствено истинско е личното възхищение на автора от чистата, непресторена, безкористна и откровена вяра на отец Петров в Бога."
---------------------
"Свещеникът протягаше ръце, движенията му бяха къси и пестеливи, той отправяше въпроси към хората, към себе си и към небето, на някои въпроси сам отговаряше, на други - не, протегнатата му ръка с обърната нагоре длан сякаш подхващаше и придърпваше разстоянието между себе си и хората, то изчезваше, после ръката се свиваше и се прибираше, сякаш прибираше тези разстояния в някакви тайни дълбини на дрехата, за да се съхранят за други, по-тежки времена, когато - не дай, Боже - злото нахлуе и завилнее в храма, а тези разстояния да му потрябват, за да предпази себе си и другите от зъбите на злото."
Ключови думи: параклисът, николай, савов, 2010, роман, проза, българия, великден, луцифер, архимандрид, голяма, богородица, покана, войнство, черно, заупокой, йосиф, вест, привечер, сатаната, обещание, сам, черква, небето, отца, сина, светия, дух, молитва
