Преданията от "Силмарилион" са невидимото присъствие и вдъхновение за творбите на Дж. Р. Р. Толкин; той работи над книгата през целия си живот, но така и не я довежда до окончателен вид. Възникнала далеч преди "Властелинът на пръстените", тя е историята на Първата епоха в Толкиновия свят, древната драма, към която се озъртат героите от "Властелинът на пръстените" и в която някои от тях, като Елронд и Галадриел, са взели участие.

Заглавието "Силмарилион" е съкратено от "Куента Силмарилион", тоест "Историята на Силмарилите", трите прекрасни камъка, създадени от Феанор, най-надареният творец сред елфите. В тях той пленил светлина от Двете дървета, озаряващи страната на боговете Валинор. Когато първият Мрачен владетел Моргот унищожил Дърветата, тази светлина оцеляла само в Силмарилите; а Моргот ги заграбил и ги вградил в своята корона, пазена в непристъпната крепост Ангбанд, далече на север в Средната земя. "Силмарилион" е разказ за бунта на Феанор и неговия народ срещу боговете, за тяхното изгнание в Средната земя и за войната им срещу Великия враг - една безнадеждна война въпреки целия героизъм на елфите и хората.

Освен самия "Силмарилион" книгата включва още няколко кратки творби. Преди него е "Айнулиндале", тоест "Музиката на Айнурите" - мит за Сътворението на света - и "Валакуента", в която се описват характерите и могъществата на всеки от боговете. Следва "Акалабет", историята за падението на великото островно кралство Нуменор в края на Втората епоха, а книгата завършва с историята "За Всевластните пръстени", в която събитията от "Властелинът на пръстените" са пречупени през гледната точка на "Силмарилион".