Изтезанията са една от най-категорично забраняваните военни практики в света днес. И все пак, в рамките на шест седмици след 11 септември, започнаха да се появяват статии, предполагащи, че изтезанията може да са "необходими", за да се разпитват заподозрени терористи относно бъдещи възможности за насилие. Съединените щати и някои от техните съюзници използват методи за разпит, свързани с войната срещу тероризма, които биха могли да бъдат описани като изтезания или най-малкото като нечовешки и унизителни. Известно е, че САЩ са изпратили някои заподозрени терористи в съюзнически държави, за които е добре известно, че извършват изтезания. И дори след терора, използването на такива методи, поне при определени условия, е спечелило своите видни защитници.
Тази книга събира водещи юристи, политически теоретици, социални учени и публични интелектуалци, за да обсъдят целесъобразността на запазването на абсолютната забрана за изтезания и да развият своите мнения за това какво говори тя за нашите общества, ако я спазваме (или не) на всяка цена.
Първият важен въпрос е как всъщност дефинираме изтезанията. Допустими ли са "жестоките и нечовешки" практики, които водят до дълбок физически или психически дискомфорт, стига да не отговарят на някакво определение за мъчение? И колко "прозрачност" наистина искаме по отношение на практиките за разпит? Дали "не ме питай - не ти казвам" е приемлив отговор за онези, които се притесняват от тези практики? Отговаряйки на тези и други въпроси, тази книга разглежда един от най-противоречивите проблеми, пред които сме изправени днес.
В книгата са поместени известни автори като Ариел Дорфман, Илейн Скари, Алън Дершовиц, съдия Ричард Познър, Майкъл Уолцър, Джийн Бетке Елщайн и други адвокати както от Съединените щати, така и от други държави.
Ключови думи: Изтезания, мъчения, разпити, сборник, анализи, за, против, легална, рамка
