Пролет в Габрово

Кою Янков

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Нова.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: М-прес
Град на издаване:: Севлиево
Година:: 2017 г.
Език:: Български
Страници:: 108
Корици:: Меки
Категория:: Българска проза
Ширина (мм):: 150
Височина (мм):: 211
Дебелина (мм):: 7
ISBN:: 9789548455879

КОЮ ЯНКОВ ВАСИЛЕВ е роден на 24 април 1916 г. в Калофер. Майка му е от старо калоферско семейство, родната й къща е до Ботеваma. Баща му е кореняк габровец, родственик на Йосиф Соколски и Райчо Каролев. Той е от първите майстори обущари в Габрово. Работилницата му е в старата част на града. Семейството има шест деца (едно от тях умира), като Koю е най-големият. Първоначално живее при баба си в Калофер и на 14-годишна възраст пристига в Габрово, за да се запише в Априловската гимназия, Кою рисува от малък, особено много обича пейзажите. Има усет за kapukamypama. От малък работи по фабриките, там се запознава с будни младежи (като Коста Стоев, Ганчо Лапаков, Иван Райков и др. по-късно те ще станат дейци на съпротивата). Все по това време записва пословици и поговорки, популярни в габровския край. През 1936 г. учи в подготвителните курсове на Художествената академия в София. Тъкмо да стане студент, трябва да се върне в Габрово и едва двадесетгодишен вече е глава на семейството баща му рано умира и оставя невръстни дечица. През целия си живот работи отначало, за да помага на майка си, докато трите му сестри и по-малкият брат си стъпят на краката и получат образование. Същевременно обича природата (както и всички в семейството му), обикаля и много по селата, общува с непознати хора, интересува се от фолклора, записва описания на празници, текстове на песни, пословици, поговорки, афоризми др. Сестра му си спомня, че бил буйна глава, но много четял и се самообразовал, спорел с учителите и за това отнасял забележки в бележниците си! Тя продължава разказа си: „Не се хващаше с политика, но беше много критичен към управниците, имаше висока мярка. А Левски му беше любим герой. Беше много щастлив, че Мерсия Макдермот хареса паметника, който правеха с другия ми брат. И Ботев обичаше, разбира се, даже имитираше подписа му, но Левски беше за него над всичко". Пак от нея научаваме, че е бил голям приятел на Лазар Донков и заедно с него събирал материали, рисувал скици за бъдещите експонати В ЕМО „Етър" И ако за мнозина габровци Кою Янков ще си остане, човекът, който прави паметник на Левски", за Дома на хумора той е дългогодишен сътрудник, събрал и предоставил ценен изворов материал от габровския край. Директорът Стефан Фъртунов дори 20 назначава за няколко месеца на щат, което време К. Янков посвещава на целенасочена събирателска работа по плана на ДХС. В архива на Веселата къща се пазят три ръкописа с народописни и краеведски материали. „Увеселението в Шести участък на Гьоргьовден в Габрово" носи дата 1983 г. и съдържа спомени. През 1988 г. предоставя своите мемоарни записки. На Сирни Заговезни в Габрово" за празнуването на Сирница в Габрово през 30-40 години на миналия век (самият той ги подрежда в една тетpaдka с широки редове през 1985 г.). През 1991 г. предоставя друга своя ръкописна сбирка, озаглавена от него „Сборник от народни поговорки, притчи, изрази и сравнения U3 Габровско" с допълнение събрал Kою Янков от ноемврий 1936 до май 1991 Знаем, че читалището в Новата махала притежава ръкопис на К. Янков, посветен на пролетните празници в нашия град. Познаваме положителните отзиви на специалисти, рецензирали текста и много се надяваме, че идеята на читалищните ентусиасти за издание ще се осъществи. Не само краеведската литература ще се обогати, не само ще зазвънтят патриотични струни у съвременните читатели от всички възрасти. Отново ще се убедим, че славата на Габрово като град на хумора не е от вчера, че тя е повод за гордост и амбиция да ценим, да развиваме и прибавяме своя дал към наследеното в тази област. За тази слава са допринесли много поколения наши съграждани, оставили са творчество, респектирало ценители и познавачи от цялата страна, а често и в чужбина. И най-малкото, което можем да направим днес, е да си спомним за делата им. Венета Георгиева-Козарева, МДХС