Самуил. Книга 1-3

Димитър Талев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Дребни забележки по корицата.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1958-1960 г.
Антикварна:: Да
Език:: Български
Страници:: 1460
Корици:: Твърди
Художник:: Борис Ангелушев
Категория:: Исторически романи
Формат:: 84/108/32
Ширина (мм):: 140
Височина (мм):: 206
Дебелина (мм):: 85

БЕЛЕЖКИ ЗА АВТОРА Писателят Димитър Талев е роден на 1 септември 1898 г. в гр. Прилеп (Македония). Той е от занаятчийско-учителско семейство. В семейството владеел борчески дух. Баща му Тале Петров, по професия железар, умрял рано и глава на семейството станал най-старият син, който бил учител и вземал активно участие в македонското революционно движение. Така Димитър Талев е имал възможност да упознае от най-ранна възраст, още в кръга на семейството си, народните освободител-ни борби. Бащата считал труда като необходимост за възпитанието на своите деца, затова от детските години приучвал челядта си на труд. И Талев още много малък започнал да работи в бащиния си железарски дюкян. В дюкяна на своя баща той не само усвоява навика на труд, но и получава непосредствени впечатления от самия живот на занаятчийството. Трудовият принцип укрепва крехката физика, нежното дете в жилав, издръжлив юноша. Ранната загуба на бащата подтиква Талев да напише през 1908 г. едно от първите си детски стихотворения. През същата година той вече чете Вазов и по една случайност вижда Пенчо П. Славейков и това запалва още по-силно огъня в сърцето на бъдещия писател. По същото време Талев прави втория си опит в поезията. Една нощ семейството на негов съученик майка и четири деца, било избито от турците. Класът отишел да види нещастието в къщата на техния съученик. Децата били силно потресени от грозната картина. Класът решил Талев да измисли за този случай песен. Қато завършил прогимназиално образование в родния си град. той заминал да се учи в българската реална гимназия в Солун. Оттогава за бъдещия писател се нижат години на скитничество Солун, Битоля, Скопие, София, Ст. Загора, Загреб, Виена, години на глад, на войни, на вътрешно брожение, от което бавно и мъчително израства съзнанието на едно талантливо призвание. През 1916 г. късно есента той пристигнал в Скопие, за да продължи образованието си в смесената гимназия. Като ученик, в началото на 1917 г. написал първия си разказ "В очакване", публикуван във в. "Родина" (Скопие). Мобилизиран през 1917 г., Талев се озовал в София. Към края на войната той се запознал с Тодор Димитров, брат на Георги Димитров. В приятелски разговор Тодор Димитров му обяснявал по марксически катастрофалния край на Първата световна война. Така Талев има вече "среща със социализма". През есента на 1918 г. постъпил в шести клас на Старозагорската гимназия, далеч от роден дом и роднини. Но той получавал малко пари от оскъдните средства на брат си. Това го принудило да се върне в Прилеп. През 1920 г. завършил гимназия в Битоля. Въпреки недостатъчните средства Талев замислил да се сдобие с висше образование. Заминал за Загреб. Записал медицина. Но след завършването на първия семестър разбрал, че призванието му не е в тази наука. Ето защо през следващия пролетен семестър на 1921 г. записал философия, литературна история и история на изкуството във Виена. Липсата на средства го заставила обаче да напусне Виена през м. септември 1921 г. и отново да се озове в България. С това се слага край "на скитничеството, на палеща жажда и неизвестност, на тъмно, несъзнателно брожение" в живота на Талев, Завърнал се в България, той записал славянска филология в Софийския държавен университет И сбъдва се най-сетне дълголелеяната мечта за висше образование... В резултат на дотогавашния кипеж, на неспокойното скитничество у Талев израснала идеята да напише голям роман за Македония - така се появява трилогията У силни години (1928-1930). И оттук нататък пътят на Талев е път на писателя. Следват книга след книга: Златният ключ разкази (1935), Великият цар - исторически разкази (1937), Старата къща - разкази (1938), Железният светилник роман (1952), Кипровец въстана - повест (1953), Илинден - роман (1953), Преспанските камбани роман (1954) и др. Какво е характерно за творчеството на Талев, биха желали да знаят читателите. Отговор на това дава самият автор в едно из-казване за работата си: "Когато пиша книгите си, аз се трудя, доколкото ми позволяват силите, във всяка моя книга да има живот и живи люде, да има светлина и красота, да говори в нея правдата за живота и за човека, да води тя читателя към по-добър, към по-справедлив живот."