Селяните отъ Острова

Аугуст Стриндберг

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Запазен екземпляр.
Наличност:: 1 бр.

За изданието

Издателство:: Ив. Г. Игнатовъ и синове
Град на издаване:: София
Година:: 1931 г.
Антикварна:: Да
Език:: Български
Страници:: 136
Корици:: Твърди
Преводач:: В. Т. Траяновъ
Поредици и библиотеки:: Бисери отъ знаменити романи на всемирната литература
Категория:: Първи издания
Ширина (мм):: 140
Височина (мм):: 194
Дебелина (мм):: 10

Уводъ Стокхолмското море "шеритѣ", отъ която мѣстность съмъ взелъ сценарии и мотиви за тази книга, винаги е оказвало особена притегателна сила върху менъ, тъй като моята по-малка Родина Стокхолмъ и околностьта - представлява само часть отъ тѣзи "шери". Първоначално Меларъ е билъ морски ржкавъ, който билъ свързанъ чрезъ водни проливи при Сьодра и Телие и Щокзундъ край Стокхолмъ съ морето; верижнитѣ "шери", сегашниятъ Ритерхолмъ, напомнять съ името си най-старото положение, - това на една "шера". Това може да се види и при всѣко пжтуване презъ Меларъ, съ неговитѣ хиляди острови и "холми", които «напомнять пейзажа, който, простиращъ се около седемь мили навжтре въ морето, представлява смѣсь отъ суша и вода и то източно оть шведската столица. Тоя съвършено разкжсанъ брѣгъ почива повече върху първични формации, гнайсъ, гранитъ и желѣзни руди. Отъ последнить само тази, намираща се въ Утьо, се смѣта достатъчно богата за използуване. Гранитната вариация пегма тить отчасти се явява въ такива голѣми количества, че се използува заради фелдшпатитѣ, които употрѣбяватъ въ пор-целановить фабрики. Огсжтствието на по-младить формации, съ тѣхнить хоризонтални пластове, свѣтли тонове и цвѣтове, отдавать на пейзажа на "шерить" този духъ на дивость и мрачность, който винаги придружава първичнитѣ формации. Контуритѣ на пейзажа ставать чрезъ откжснатитѣ, сурови, неправилни скали, гребенообразни, на мѣста вълнообразни, плитки, прегънати и неравни, гдето морето е извършило своята ерозия. Намиращиятъ се между гнайса плочникъ излага скалитѣ по крайбрѣжието на силно разрушителната сила на леда, отъ коего сж се образували пещери, дълбочини и процепи, които увеличавать дивиять характеръ на пейзажа; затова той никога не е така еднообразенъ, както е случая при варовитить или пѣсъчнитѣ фалези на северния френски брѣгъ. Тази дивотия внезапно се прекжсва отъ богатата земя образувана презъ квартиерния периодъ, съставена отъ мо-ренни остатъци и гласнална глина, миденъ пѣсъкъ, мъхоувеличава отъ остатъцитѣ на странствуващитѣ риби въ те вита земя и вкаменени водорасли; тѣхната плодовитость се чение на хилядить години, които сж създали богатата тиня увеличена отъ гуаното на морскить птици върху пъсъка и облить камъни. Върху тоя земенъ пластъ растать борове и борики и докато готиката на последнить придава на вжтрешнить шери все повече и повече изпжкващия ха Далече навънъ, къмъ морския брѣгъ, за да се настани на рактеръ на пейзажа, борътъ, който е по-издържливъ, отива Камениститѣ издадини въ морето, обръщайки се по посска на този вѣтъръ, който превъзходствува на това мѣсто. Въ долинить, равнището на ливадитѣ става особено красиво отъ наносить и солената вода, а естествената ли вада представлява единъ богатъ цвѣтенъ килимъ изпъстренъ съ всичкить диви и разкошни цвѣтя на срѣдна Швеция, отъ които орхидеитѣ и Адонисовата роза сж най-благороднить. Край брѣга свѣтятъ литрумъ и лиземахия, въ горитѣ растатъ трънкитѣ, между камениститѣ, голи плочи растатъ боро-винки. Низкитѣ острови съ по-добра земя придобивать осо бенъ веселъ характеръ отъ богатството си съ букови дър вета и храсти. Джбътъ, съ своитѣ свѣтли листа и меки линии, съживява суровия боровъ пейзажъ. Особенитѣ гори "хагъ", една особеность на северъ, една смѣсь между гора, храсти и ливади, сж можеби най-красивото нѣщо, когато между бѣлата брѣза и борътъ, лѣскитѣ образуватъ единъ сводъ надъ пжтя, който тукъ носи името "дрогъ". Това ск части отъ английски паркъ, изъ който се разхождаме, до като стигнемъ каменистия брѣгъ съ бороветѣ и борикитѣ, а сетне при пѣсъчнитѣ наноси на морския заливъ, съ тѣхния поясь отъ морски водорасли. Когато заливътъ е врѣзанъ повече въ сушата, въ такъвъ случай той е красиво обкржженъ отъ ели и блата съ тръстика. Това разнообразие между мрачно и усмихнато, бед ность и пищность, суша и брѣгъ, прави източното островно море на Швеция тъй привлѣкателно. Къмъ това трѣбва да се прибави, че обикновено каменистиятъ брѣгъ подържа водата чиста и прозрачна, дори тамъ, гдето брѣгътъ нав въ морето е пѣсъчливъ, защото пѣсъкътъ е толкова тежъкъ навжтре и чистъ, че кжпещиятъ се нѣма нужда да се гнуси, както е случая при френския северенъ брѣгъ, кждето морскитѣ бани сж бани отъ тиня. Тука се избѣгвать всичкитѣ непри ятности на откритото море и се наслаждаваме отъ всичкить предимства на сушата; едно предимство, което притежава Източното островно море предъ разпокжсания, пусть западенъ брѣгъ. Дивиять животински свѣтъ не е представенъ отъ никакви обезпокоителни грабливи животни. Най-страшнить см: ли сицитѣ, рисоветѣ и хермелинитѣ. Особено добъръ случай за ловъ представлява лосътъ, който е търсилъ прибѣжище въ горитѣ и мочурищата на по-голѣмить острови. Тукъ оставять кожить си сжщо и язовцитѣ, зайцитѣ, воднитѣ змии и тю ленитѣ. Ловътъ на зайци на Владишкия островъ е много из-вестенъ. Огъ горскитѣ птици най добре представени сж глуха-ритѣ и тетеревитѣ, но тѣ трудно се ловятъ отъ туземцитѣ. Тѣ нѣматъ подходящи за ловъ кучета и сж предадени на пълно на ловътъ на морски птици и то съ балбанъ; при все това летещата патица не е щадена, а се щади само па-тицата, която мяти, въпрѣки че яйцата, при единъ по-дългъ ловенъ излетъ, могатъ да послужатъ за храна на ловцитѣ. Често яйцата на дивитѣ гжски се взимать изъ гнѣздата имъ, тъй като тѣ търпеливо понасятъ да се мжтятъ и отъ кокошки. Месото на северната птица е много вкусно, когато тлъстата кожа се одере и се постави така одраната птица да престои една нощь въ млѣко. Така приготвеното месо има вкусъ на печено отъ северенъ еленъ и е изгубило всѣ какъвъ вкусъ на лой. По сжщия начинъ се приготовляватъ дивитѣ гжски, водолазнить птици и кадифенить патици, които са доста вкусни, особено ако се приготовлявать, както обикновена патица съ магданосъ. Най-страшната граблива птица е рибарьтъ, който причинява ужасни опустошения всрѣдъ щукитѣ въ плитката вода на тръстиковия за ливъ. Морскиятъ орелъ се вижда по нарѣдко, той предпо-чита да търси ловътъ си на открито море. Неприятна и по-нѣкога опасна е усойницата, която начесто се срѣща, както въ трънкитѣ по крайбрѣжието, така и навсѣкжде. Ней-ното нахалство въ външнитѣшери" е толкова голѣмо, че тя, издигната на опашката си, съ удари иска да прѣчи на рибаритѣ да слизать отъ лодкитѣ. Населението никакъ не я щади, при все че вѣрва, какво тя смучи отрова отъ земята, но почитание, каквото другаде й се отдава, жите литѣ на "шерить" не проявявать къмъ усойницата. Въ тази провинция на обкржженить отъ текуща вода острови, живѣе едно население, което, споредъ имотното си състояние, би могло да се раздѣли на три класи: ония, които се занимавать съ земедѣлие, живѣятъ по голѣмитѣ острови: тия, които сжщо обработвать земята, но се занимавать и съ риболовство това е тъй наречената срѣдна класа; и най-после, истинскитѣшериани", които си изкарвать прехраната само отъ ловъ и риболовство, а освенъ това охранвать по една крава, една овца и нѣколко кокошки. Земедѣлието съвсемъ не е лошо тамъ, кждето може да вирѣе. Разкошната глинена почва дава добро жито и даже дребния земедѣлецъ има винаги достатъчно количество за собственитѣ си нужди. Соленитѣ пасбища сж известни и добиваното масло става особено вкусно отъ калия и натрия въ крайбрѣжнитѣ растения. Кравитѣ нѣматъ на разположение само тѣхъ, а и безкрайни солни локви. Месото на овнитѣ, вследствие на касата трева по високитѣ крайбрѣжни пасбища, става твърдо и вкусно, подобно французкото ргé salé на подобна почва. Къмъ това трѣбва да се прибави сравнително мекия климатъ, който доста се различава отъ тоя на континента на сжщата географска ширина. Пролѣтьта идва по-късно, често даже четиринадесеть дена по-късно, отколкото въ Стокхолмъ, тъй че лѣтния гостъ може да види цъвтението на дърветата два пжти въ една и сжща година; есеньта настжпва по-късно, защото морето е загрѣто и служи за отоплитель. Забелязана е една неприятность по отношение на климата на "шерить"; тази неприятность е сухото предлѣтие и дъжделивото след лѣтие; поради това презъ времето, когато се сѣятъ и растать посѣвитѣ, последнить страдатъ отъ сушата, а коситбата и жетвата страдатъ отъ дъжделивото време. Особенъ мекъ климатъ има областьта Нинесъ, кждето бръшлянътъ диво прекарва зимата, а лозята често узрѣватъ на дървените решетки. Естествено, че за рибаря или сжщинския шериянинъ, плодоветѣ отъ морето иматъ по-голямо значение, и ловътъ на едро е насоченъ къмъ херингитѣ въ източното море; тв се ловятъ съ грамадни мрежи, които се закрепватъ презъ пролѣтьта и есеньта съ котви въ дълбочината. Обикновено щуката и бодлоперката се ловятъ съ подвижни закачени за лодката мрежи, а щуката и съ вждици. Скатоветѣ, които имать по-малка стойность, се ловятъ съ мрежи, а змиорката се лови съ копия или се примамва съ примка. Рибитв квапи се убивать съ една тояга презъ прозрачния ледъ, когато могатъ да се виждатъ тия лигави и грозни сжщества, лежащи на дъното. Предметъ на единъ особенъ спортъ, който се нарича ловене въ банята", е ловенето на тъй нареченить хладки". Презъ лѣтото, когато водата въ заливитѣ е топла, "хладкить" се изкачвать на повърхностьта, за да се "кжпять". По това време се поставять стражи по върховетѣ на дърветата, на-миращи се на вдаващитѣ се въ морето езици; когато този който е поставенъ, като стража, забележи размръдване на водата, той дава знакъ на другаритѣ си; последнитѣ пристигать съ плитки лодки откъмъ дветѣ страни на залива; веслата са добре обвити съ единъ видъ вълнени чорапи, за да не разгонять рибитѣ; после разпъвать една мрежа предъ изхода на залива. Населението на този изоставенъ и добре скритъ малъкъ свѣтъ, който нѣма редовни съобщителни връзки съ останалия свѣтъ, изглежда въ повечето отношения смѣсено. Единъ по-стояненъ отборъ отъ най-интелигентната младежь отива на служба въ флотата, лоцманството и митничарството. Остана-литѣ съ по-флегматиченъ и спокоенъ духъ, продължавать занаята на бащитѣ си, други отиватъ въ вжтрешностьта на страната, за да търсятъ работа или отиватъ въ Стокхолмъ; -шерить" не сж представлявали сигурно мѣсто за основаване на фамилия и имотъ, тъй като страната е отворена за неприятеля и правото на собственость и животъ не се радвать на особената закрила на далечъ намиращитѣ се защитници на закона. Поради това липсва всѣкаква следа отъ мѣстенъ патриотизъмъ, въпрѣки че емигрантитѣ трѣбва да се борятъ съ обикновенитѣ трудности. Ако се сжди по имената на мѣстностить, типоветѣ и обичаитѣ, това островно море има видъ да е прибѣжище на най-различни хора отъ вжтрешностьта на страната, които, поради една или друга причина, сж потърсили самотата. Единъ сжщественъ диалектъ не може да се почувствува, обаче една смѣсь отъ различки обичаи и схващания на правото, произходящи отъ естественото състояние, свидетелствува, че тукъ, далечъ отъ всѣкакво общество, се намиратъ недостжини и негодни за съжителство любители на чисть въздухъ, или пъкъ чисто и просто, че сж се събрали практични противници на редовната военна служба и митничарството. Историитѣ, по какъвъ начинъ сж били превзети известни, острови из-глежда, че винаги се въртять около пирати, странни морски приключения, както и лични заслуги къмъ кралски личности. Общинскитѣ книги въ нѣкои мѣста не били даже сигурни, дали земята принадлежи на короната или е длъжна да дава данъкъ. По други признаци се предполага, че мнозина сж емигрирали или пристигнали съ кораби: фини, естонци, руснаци и др. подобни ориенталци. Особенъ предразсждъкъ се подхранва още въ днешнитѣ времена противъ естонцитѣ, онѣзи фигури - сѣнки, които, сами сиви, сж дошли на сиви кораби, имащи видъ, че сж направени отъ стари, разядени дъски, а платната имъ отъ стари кърпени чували за вжглища.Ако единъ такъвъ "летещъ холандецъ" стапи на недостжина откъмъ сушата земя, рибарьтъ обича да отива веднага съ лодката, за да види дали огъньтъ е добре изгасень. Той предпочита да прибѣгва къмъ ракиената стомна, отколкото къмъ пушката на такива морски разбойници, за които, не безъ причина се предполага, че котрабандирать соль въ Русия. Заможни шерияни сжществувать, но много се намиратъ близо до бедность, а нѣкои сж много бедни и ядатъ презъ зимата глави отъ херинги и картофи. Занаятътъ на рибаря, който прилича на този на комарджията, не приучва къмъ спестовность. Единъ добъръ ловъ днесъ го прави състояте ленъ, и вѣрата въ щастието веднага се заражда съ нейнитѣ опасни последствия. Намиращиятъ се далечъ отъ пазителя на правосждието шериянинъ е създалъ свой собственъ законъ на Линча. По стопански причини той предпочита да говори открито, вмѣсто да осжжда; това го прави съ огледъ да бжде самъ намѣренъ за невиновенъ, когато го сполети нещастието. Тази мекота спрямо престжплението никога не съмъ чулъ по-приятно да се изрази, отколкото тогава, когато съседитѣ ми разправиха, че единъ убиецъ, който удавилъ жена си, е извършилъ "грѣшка". Шериянинътъ е уединенъ човѣкъ; той се намира далечь оть сжда, църквата, училището, съседитѣ и града. Морскитѣ бани сж най-близкия му кулгуренъ центъръ; тамъ той се запознава съ луксътъ и завижда на хората, които споредъ него три месеца по редъ празднувать, обаче онѣзи, които работятъ въ града, той не ги вижда. Въ своята уединеность той би станалъ мислитель, ако би ималъ ржководство; вмѣсто това той става фантазьоръ и колкото и да е ловъкъ въ занаята си и ясновидецъ въ ежедневния си животъ, той лесно става жертва гва на субективни набл видець" самотникъ; прави постоянно погрѣшни заключения, наблюдения, става ясно-често бъркащъ причината съ влиянието. Така напримѣръ, ако има добъръ ловъ на риба, следъ като е поставилъ една монета подъ единъ камъкъ, монетата представлява за него главната причина за добрия ловъ. Той е суевѣренъ и идо лопоклонството е толкова дълбоко вкоренено въ него, че символить на християнската църква, споредъ него, сж равни на заклинания и магии. По старъ обичай, фамилията се основава само върху най-простить изисквания на природата, кждето не играе роИЯ принудени; бракътъ обикновено се узаконява съ детето и нията между половетѣ сж нестопанското състояние. Отношенията то, когато момичето сдържа думата си, относно основаването на фамилия. Ако това не стане, произлизатъ много често тежки заплитания, които завършватъ обикновено съ без-следното изчезване на детето и други истории; тѣ достигать до ушитѣ на цѣлия свѣтъ, само не до ушить на мѣстния управитель, който така и така не е въ състояние нищо да направи, тъй като не може да намѣри свидетели. Започватъ ли, много отдалечено отъ съседитѣ, да се скжсватъ фамилнитѣ връзки и да се потискать дълго време силни страсти, то случватъ се отвреме-навреме силни избухвания на природнитѣ сили; тогава, свикналиятъ съ смъртьта и разрушението шериянинъ не подбира срѣдствата си. Тамъ, въ самотата, се разиграватъ тихи трагедии, отъ които мо-гатъ да се дочуятъ само известни слухове; въ нѣкои отъ моитѣ разкази съмъ пошушналъ отчасти за тѣхъ. Тогава кръвнитѣ връзки се скжсвать и забранени граници се пре-хвърлять; съ твърда ржка природата сграбчва това, което може да хване; и за любовьта и глада не сжществуватъ нито внимателность, нито пъкъ закони. Свѣтлото, усмихнатото въ живота на шериянитѣ, доколкото е оформено, съмъ описалъ въ тоя романъ "Селянитѣ отъ острова"; въ новелить "Островното море" съмъ очер-таль полусѣнкитѣ; можеби по-късно, когато условията за литературата станатъ по благоприятни, ще мога да очертая яснить" сѣнки ("Край откритото море"), които не трѣбва да липсвать, ако искаме картината да бжде съвършена.