Трактати

Хипократ

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Изток-Запад
Град на издаване:: София
Година:: 2020 г.
Език:: Български
Страници:: 112
Корици:: Меки
Категория:: Медицина и биология

? Закон? За медицинското изкуство? За древната медицина? За природата на човека? За здравословния режим? За течностите Любознателният читател у нас получава изключителен дар. За пръв път излизат на български трудовете на Хипократ, при това преведени направо от старогръцки, езика на Бащата на медицината. Друго достойнство на изданието са уводът и коментариите към всеки от трактатите, улесняващи възприемането им. Разбира се, от съвременна гледна точка много от тогавашните обяснения и лечебни препоръки са наивни, а някои дори погрешни. Но и не може да бъдат подминати постиженията на първолечителя и школата му при третирането на проблема за храненето, осмислянето на влиянието върху здравето на географската среда и сезоните, както и поразителната прозорливост, че тялото боледува, когато се разстрои вътрешното му равновесие. В трактатите мъдрост и заблуди се редуват, емпирично обусловената далновидност и подвеждащото късогледство на опита се намират в странно за нас, но напълно приемливо за онази епоха съчетание. Дори сега, когато в култ е издигната медицината на доказателствата и постоянно излизат ръководства по диагностични и лечебни проблеми, интуицията, а също наблюдателността и гъвкавата мисъл на лекаря не могат да бъдат изместени и от най-съвършените уреди и най-прецизните лабораторни методи. Така ще бъде и занапред. В какво би се превърнала науката медицина без бисерните зрънца на изкуството в недрата? . Проф. д-р Филип Куманов, дм, дмн *** Можете да намерите също и: Трактати. Том 2 Трактати. Том 3 *** Хипократ от остров Кос е почитан като Баща на европейската медицина, а клетвата от "Хипократовия корпус" се смята за основа на лекарската етика. Той получава неувяхваща слава заради събраните по-късно съчинения с неговото име. Запазени са няколко животоописания: "Животът на Хипократ според Соран"; статия във византийската енциклопедия Суда от Х в.; 48 стиха от византийския писател Йоан Цец от XII в.; анонимен латински ръкопис от XII в.; две арабски биографии от X-XII в. Вероятно са били ползвани биографични бележки, прикачени към Хипократовия корпус, но според специалистите автентичността им не може да се приеме. Съчинението на Соран било открито в началото на един от най-ранните ръкописи на "Хипократовия корпус" - "Марцианус Венетус" от XI в. Според него Хипократ бил роден на остров Кос през 460/459 г.пр.Хр. и произхождал от род, водещ началото си от героя Херакъл и бог Асклепий. Първо учил лечебното изкуство при баща си Хераклиад, а след това при Херодик, като някои твърдели, че бил ученик и на софиста Горгий от Леонтини и на философа Демокрит от Абдера. След като завършил обучението си, напуснал родното си място заради сън, според който трябвало да се установи в областта Тесалия в Северна Гърция. Бил повикан да лекува от лудост философа Демокрит, както и да спаси илирийците и пеонийците от чума. Предсказал, че към областта Атика приближавала чума, и се погрижил за градовете. Спасил родния си остров Кос по време на Пелопонеската война, заради което получил големи почести от жителите му, но също от пелопонесците и атиняните. Изживял последните си дни в Тесалия на преклонна възраст, като предал изкуството на синовете си Дракон и Тесал. Относно съчиненията му имало неясноти, тъй като някои му били приписвани, а и неговите имали различен стил, вероятно според възрастта му, на която ги е писал. Гробът на Хипократ бил близо до град Лариса и там живеели пчели, които лекували с меда си.