"Каторгата разнася надалеч и интернационализира делото на българската свобода - това, което е било мечта на войводата Христо Ботев. Инак си представял той това свое дело: когато прегръща за последен път Христо Горов, на скелята в Бекет, пъха в ръката му онази знаменателна телеграма, която по румънския телеграф поема мълниеносния си път към Европа. Тази телеграма е трябвало да сепне, да събуди, да разтърси европейските съвести, да накара погледът на държавниците да се взре в страшните български работи, да предизвика всечовешки отзвук...
Отзвук действително се получава: множество вестници оповестяват за подвига на четата, за нейните сражения, и доброжелателната им симпатия преувеличава стореното, възвеличава го едва ли не до легенда в същите дни, когато каторжниците чакат присъда из занданите на Русе и София.
Но едва в каторгата делото на българската свобода, донесено с вериги до тези пръснати из Азия гробища, се влива в страданието на множество други борци - кюрди, араби, турци - и възбужда оня състрадателен и патетичен отглас, на който е разчитал Христо Ботев."
Ключови думи: мъченици, николай, антонов, 1980, повест, повествование, история, документи, българия, ботев, ботеви, каторга, плен, четници, 1876, 1878, обретенов, перо, сава, пенев, апостолов, димитрото
