Един последен поглед

Джеймс Олдридж

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Ентусиаст
Град на издаване:: София
Година:: 2014 г.
Език:: Български
Страници:: 200
Корици:: Меки
Категория:: Чужда проза
ISBN:: 9786191641185

Книгата "Един последен поглед" не е биографичен роман, тя разказва за едно забележително приятелство. Авторът съзнателно прави някои "грешки" в хронологията на събитията на героите си, с настояването, че това е художествено произведение. Олдридж дори влиза в противоречие с биографичната истина, за да ни разкрие своята версия за едно пътуване - пътуването на човека към самия него, към истинската му същност и към това, в което се превръща той, съзнателно или не, докато върви по неравните пътища на своето съществуване и себеизява. Романът има изключително силно послание към читателите. Действието в книгата се развива през 1929 г. Скот Фицджералд и Ърнест Хемингуей тръгват на пътешествие из Франция, за да разрешат спора коя книга е по-хубава и кой писател е по-добър: "1793" на Юго или "Шуаните" на Балзак. Облогът е свързан с достоверността на събитията, описани в двете произведения, и затова може да се разреши единствено на място. Те са придружавани от младия и харизматичен австралиец Кит, който веднага печели симпатиите на двамата писатели, и от красивата и интересна англичанка Бо. По време на перипетиите и преживяванията им авторът ни среща и с други познати образи от литературната история - съпругата на Фицджералд - Зелда, жената на Хемингуей - Хедли и други. Скоро ведрото пътуване придобива истински драматичен характер, а литературните спорове прерастват във философски и идват въпросите. Възможно ли е да останеш верен на себе си през целия си живот? Може ли един писател да изневери на душата си и на творчеството си, докато се съобразява с капризите на читателите? Нужно ли е да си създаде защитна маска, за да оцелее в този свят? Къде е границата между това един писател да създаде легенда за себе си и едновременно с това да бъде и да отстоява себе си? Защо гениалните умове свършват като разочаровани от живота нещастници, пияници или самоубийци? Или просто не остават верни на себе си?