Студен ядрен синтез

Петър Христозов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Запазена с автограф от автора.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Световит
Град на издаване:: София
Година:: 2003 г.
Език:: Български
Страници:: 191
Корици:: Меки
Категория:: Българска проза
Тегло (гр.):: 145
Дебелина (мм):: 13
ISBN:: 9549761444

Петър огледа ръцете си: здрави, силни, червени. Все още без нито едно кафеникаво петънце по тях. Завъртя ги пред очи и се засмя: - Виж ти, човек и на седемдесет не е късно да стане суетен. Днес беше рожденият му ден. И пак нямаше наоколо никого от тези, които биха го навестили, за да го поздравят. Нямаше я и Ваня, която единствена го разбираше. Петър сякаш я видя и застана пред огледалото. Върху дясната скула имаше белег от едра шарка и тъкмо там му се стори, че среброто на старческата възраст вече е започнало да избива. Връстниците му бяха отдавана нашарени. Камбанките на телефона изрумуляха напевно и след тях екна един глас, който можеше винаги да различи, на Хари: - Сам ли си бе, идиот? - Няма ме - едва отвори уста Петър. - Нали преди малко се разделихме, какво искаш? - Предлагам ти сделка. - Нямам нужда от пари. - Лъжеш, наемнико, няма такъв човек. Всеки, докато е жив, има нужда от пари. - Май искаш да ти хлопна телефона... - Виж, това вече е приказка между приятели. - И ако не го правя, то е само защото сме се въргаляли в една и съща кал. /.../