Идеите за историята
Желязко Стоянов
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеМного добро
- ЗабележкаЗдраво книжно тяло, без подчертавания в текста. Позахабени корици.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоАбагар
- Град на издаванеСофия
- Година1996 г.
- ЕзикБългарски
- Страници430
- КорициМеки
- Категория
ПРЕДГОВОР
Нужни ли са на човечеството знания за безвъзвратно отминали и завинаги потънали в подпочвените пластове на историческото битие човешки съдби и деяния? За да решава успешно съвременните си проблеми, нуждае ли се то от специални знания за по-близкото или по-далечното минало? Как възниква интересът към миналото на човечеството? Какви познавателни средства се използват за създаване на вярна картина за общественото развитие? Тези въпроси вълнуват представителите на всички направления и школи на социална-та мисъл. Затова са толкова разнообразни отговорите за същността, съдържанието и функциите на историческата наука.
Поради соииалната си значимост историческите знания се ползват с голяма популярност. Историята е задължителен предмет вън всички степени на училищного обучение. Като самостоятелна дисциплина се изучава във висши и полувисши учебни заведения. Журналистът, парламентаристът, писателят, философът и кинорежисьорът се обръщат към фактите от миналото, за да намерят в тях потвърждение на своите идеи и аргументи, опровержение за концепциите на своите опоненти. Професионалният политик се нуждае от точни данни за миналите човешки деяния не по-малко от вярната информация за съвременността. Това ни изправя пред проблема за развитието на идеите за историята.
В трудове но история на философията, на социологията, на политическите и правните учения, на религията и т.н., в една или друга степен са вплетени отделниаспекти от развитието на историческата мисъл. Публикувани са немалко специални изследвания върху отделни периоди или по-големи етапи в нейното развитие. Липсват обаче цялостни изследвания върху еволюцията на идеите за историята. Запълването на тази празнина е задължение на методолозитс и историците на историческата мисъл.
При подготовката на този свой труд имах предвид посочения факт. Основа за включените в неговото съдържание проблеми са лекциите, които години наред чета в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Но предложеният труд не е учебник. Той не обхваща цялата (световната) историческа мисъл. Затова заглавието му е твърде условно.
Още повече, че този проблем е по същество неизчерпаем. Трудна е задачата да се разкрие цялостиата история на историческата мисъл. Моята цел е по-скромна: ла потърся и посоча някои от най-високите й върхове. Между тези върхови постижения съществува връзка и известна приемственост, което обуславя формирането на научна история. Подобен подход не обхваща и не показва цялото богатство от проблеми, идеи и нюанси на историческата мисъл. Но успешното му прилагане позволява да се разкрият и посочат тези от тях, които имат значение за по-нататъшното развитие на историческата наука.
Трудността на дори и така поставената задача е обусловена главно от огромния обхват и сложност на избраната тема. Множество от лансираните досега твърдения и мнения са в сферата на предположенията и на догадките. Повечето от тях са дискусионни, а някои - и предмет на превзети интерпретации. Това налага да се използват обосновани и проверени те-оретико-методологически ориентири.
Една от основните теоретични трудности пред изследователя на социалноисторическата мисъл е, че повечето от проблемите и идеите не са формулирани и обосновани в предметните рамки на историческата наука. Те обикновено са вплетени в различни религиозно-мигологични, космологични, философско-исторически и нравствено-етически концепции и не могат да се разберат и оценят без и извън тях. Дори когато се отделя от митологията, за да й се противопостави като по-висша степен и форма на общественото съзнание и светораз-биране, историята дълго носи белезите на митологичния подход към миналото. Без изясняване на посочените проблеми не може да се даде отговор на големите въпроси: кога, къде и как се поставя началото на същинската историческа наука?
Изследователят на идеите за историята е длъжен да не изпуска от своя поглед проблема за конкретните социални условия, при които възникват, формират се и се развиват знанията за миналото. Някои изследователи или изобщо не държат сметка за обективните условия, или пък тръгват от противоположни и по принцип несъвместими схващания и преценки за същността на конкретните общества.
Така може да се загуби мярката при разглеждането на теоретико-историческата проблематика п да се създаде невяр-на картина на разглежданата соииална дсйстнителност. Като всеки изследовател на миналото и аз тръгвам от позициите на своята съвременност, от равнището на своите идейни позиции, култура и ерудиция, от личните си способности и собствен стил на мислене и познание. Затова е възможно да надценя или подценя едни или други автори, събития и процеси, да им придам съвременно звучене и значение, да проявя пристрастно своите симпатии и антипатии.
Воден от изискването за обективност при изследване и интерпретиране на различните представи и възгледи за същността, съдържанието и функции те на историческата наука, се опитвам да подбера сред вече познатото и утвърденото в научната книжнина това, което е наистина ценно и необходимо. Сигур-но предлагам подходи, мнения и решения, които не всеки ще приеме безкритично и безрезервно. Стара истина е, че субективните претенции на авторите често се разминават с обективната научна критика и преценка. Затова благодаря на евентуалните критици за възможните бележки и препоръки към съдържанието и формата на този мой труд. Те могат да ме подпомогнат да преодолея или коригирам забелязаните недостатъци, неточности или пресилени оценки. По-важното е, че по този начин ще облекчат по-нататъшното успешно изследване на сложния проблем за развитието и функционирането на историческата мисъл.
Нужни ли са на човечеството знания за безвъзвратно отминали и завинаги потънали в подпочвените пластове на историческото битие човешки съдби и деяния? За да решава успешно съвременните си проблеми, нуждае ли се то от специални знания за по-близкото или по-далечното минало? Как възниква интересът към миналото на човечеството? Какви познавателни средства се използват за създаване на вярна картина за общественото развитие? Тези въпроси вълнуват представителите на всички направления и школи на социална-та мисъл. Затова са толкова разнообразни отговорите за същността, съдържанието и функциите на историческата наука.
Поради соииалната си значимост историческите знания се ползват с голяма популярност. Историята е задължителен предмет вън всички степени на училищного обучение. Като самостоятелна дисциплина се изучава във висши и полувисши учебни заведения. Журналистът, парламентаристът, писателят, философът и кинорежисьорът се обръщат към фактите от миналото, за да намерят в тях потвърждение на своите идеи и аргументи, опровержение за концепциите на своите опоненти. Професионалният политик се нуждае от точни данни за миналите човешки деяния не по-малко от вярната информация за съвременността. Това ни изправя пред проблема за развитието на идеите за историята.
В трудове но история на философията, на социологията, на политическите и правните учения, на религията и т.н., в една или друга степен са вплетени отделниаспекти от развитието на историческата мисъл. Публикувани са немалко специални изследвания върху отделни периоди или по-големи етапи в нейното развитие. Липсват обаче цялостни изследвания върху еволюцията на идеите за историята. Запълването на тази празнина е задължение на методолозитс и историците на историческата мисъл.
При подготовката на този свой труд имах предвид посочения факт. Основа за включените в неговото съдържание проблеми са лекциите, които години наред чета в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Но предложеният труд не е учебник. Той не обхваща цялата (световната) историческа мисъл. Затова заглавието му е твърде условно.
Още повече, че този проблем е по същество неизчерпаем. Трудна е задачата да се разкрие цялостиата история на историческата мисъл. Моята цел е по-скромна: ла потърся и посоча някои от най-високите й върхове. Между тези върхови постижения съществува връзка и известна приемственост, което обуславя формирането на научна история. Подобен подход не обхваща и не показва цялото богатство от проблеми, идеи и нюанси на историческата мисъл. Но успешното му прилагане позволява да се разкрият и посочат тези от тях, които имат значение за по-нататъшното развитие на историческата наука.
Трудността на дори и така поставената задача е обусловена главно от огромния обхват и сложност на избраната тема. Множество от лансираните досега твърдения и мнения са в сферата на предположенията и на догадките. Повечето от тях са дискусионни, а някои - и предмет на превзети интерпретации. Това налага да се използват обосновани и проверени те-оретико-методологически ориентири.
Една от основните теоретични трудности пред изследователя на социалноисторическата мисъл е, че повечето от проблемите и идеите не са формулирани и обосновани в предметните рамки на историческата наука. Те обикновено са вплетени в различни религиозно-мигологични, космологични, философско-исторически и нравствено-етически концепции и не могат да се разберат и оценят без и извън тях. Дори когато се отделя от митологията, за да й се противопостави като по-висша степен и форма на общественото съзнание и светораз-биране, историята дълго носи белезите на митологичния подход към миналото. Без изясняване на посочените проблеми не може да се даде отговор на големите въпроси: кога, къде и как се поставя началото на същинската историческа наука?
Изследователят на идеите за историята е длъжен да не изпуска от своя поглед проблема за конкретните социални условия, при които възникват, формират се и се развиват знанията за миналото. Някои изследователи или изобщо не държат сметка за обективните условия, или пък тръгват от противоположни и по принцип несъвместими схващания и преценки за същността на конкретните общества.
Така може да се загуби мярката при разглеждането на теоретико-историческата проблематика п да се създаде невяр-на картина на разглежданата соииална дсйстнителност. Като всеки изследовател на миналото и аз тръгвам от позициите на своята съвременност, от равнището на своите идейни позиции, култура и ерудиция, от личните си способности и собствен стил на мислене и познание. Затова е възможно да надценя или подценя едни или други автори, събития и процеси, да им придам съвременно звучене и значение, да проявя пристрастно своите симпатии и антипатии.
Воден от изискването за обективност при изследване и интерпретиране на различните представи и възгледи за същността, съдържанието и функции те на историческата наука, се опитвам да подбера сред вече познатото и утвърденото в научната книжнина това, което е наистина ценно и необходимо. Сигур-но предлагам подходи, мнения и решения, които не всеки ще приеме безкритично и безрезервно. Стара истина е, че субективните претенции на авторите често се разминават с обективната научна критика и преценка. Затова благодаря на евентуалните критици за възможните бележки и препоръки към съдържанието и формата на този мой труд. Те могат да ме подпомогнат да преодолея или коригирам забелязаните недостатъци, неточности или пресилени оценки. По-важното е, че по този начин ще облекчат по-нататъшното успешно изследване на сложния проблем за развитието и функционирането на историческата мисъл.
Ключови думи:
философска литература, философски възгледи, исторически знания