Глас
Анета Иванова-Радко Стоянчова
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеОтлично
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоДамян Яков
- Град на издаванеСофия
- Година2011 г.
- ЕзикБългарски
- Страници918
- КорициМеки
- Категория
- Тегло (гр.)1003
- Ширина (мм)235
- Височина (мм)165
- Дебелина (мм)60
- ISBN9789545275104
Това е прекрасно - да има такава книга! Защото животът човешки отминава без спомен, като филм, който свършва, и в залата не остава дори светлината от екрана... А "Глас" отразява тайнството и красотата на всяко събитие и състояние. Ето защо тя е предназначена за всеки човек - защото показва, че животът е прекрасен непрекъснато, във всеки един момент. В "Глас" ти пишеш как животът минава през теб... как неповторимо минава той през един отделен човек. И се чудя ти ли пишеш "Глас" или "Глас" пише за теб... Тук всеки звук има смисъл и е неотменен. Да споделиш непреднамерено уникалността на мига е едновременно предизвикателство и отговорност, но то е и част от Пътя на Търсещите и Устремени напред натури...
Росата "Може би и две са много, но толкова неща научих точно от този живот...
Първото е, че винаги навреме се случва точно каквото трябва. О, не, не непременно небесна безбрежност! А именно каквото трябва...
И второто, че любовта никога, ама наистина никога не отпада."
Анета Иванова-Радко Стоянчова
Това споделя авторката на тази книга, която по стил, форма и съдържание, може да бъде класифицирана като феномен на книжния пазар у нас. Необикновена книга, за която няма жанр, която не е изповед, която е просто... глас. Глас, който идва от същността и изразява същината на живеенето, който улавя моментите от битието и ги разширява в безкрая, за да останат те завинаги, едновременно наши и на Вселената и така да сътворят целостта на битието с цялото му съдържимо, което, като чувство и осмисляне, е винаги Любовта.
Анета Иванова е родена в София на 21 юли 1963 г. От 12-годишна пише. В детските й години нейни стихове са публикувани в популярното списание за литература "Родна реч", а когато достига нужната възраст, е поканена за дебют в сп."Пламък". Дебютът обаче не се реализира, а папката й със стихотворения изчезва.
Анета завършва Националната гимназия за древни езици и култури /НГДЕК/ "Константин Кирил Философ", а впоследствие - специалност Българска филология в СУ "Св. Климент Охридски".
През цялото време тя твори, като автор, поезия, проза, а също и като вдъхновен и посветен на децата и бъдещето учител. На три пъти губи учителското си работно място - веднъж преди 10.ХІ., защото сваля от стените на училището лозунгите на Вожда за "всестранно развита личност"; втори път - след 10.ХІ. - заедно с други специалисти, за отстояване на високи стандарти в обучението пред директорка на училище; трети път - в Частна гимназия, след като отказва да пише високи оценки на деца, които дори не познава.
Днес Анета Иванова щастливо учителства в любимото училище, което я е възпитало и образовало - НГДЕК и смята висшето си образование за по-ниска степен от него. Учителската професия за нея е безкраен творчески празник, а изкуството на словото, в което постоянно е потопена, като преподавател по български език и литература, е призвание и наслада.
Това е прекрасно - да има такава книга! Защото животът човешки отминава без спомен, като филм, който свършва и в залата не остава дори светлината от екрана. А ГЛАС отразява тайнството и красотата на всяко събитие и състояние... В ГЛАС ... животът минава през теб... И се чудя ти ли пишеш ГЛАС или ГЛАС пише теб..."
Росата (героиня от книгата)
Че събитията във всеки човешки живот са неповторими и важни, едва ли е спорно. Но личното търсене и откриване на смисъла, който тези събития разкриват, е истинско предизвикателство.
Тази книга започва с един SMS, който прелива в стотици страници, защото се оказва, че изразяването на себе си в даден момент, е всъщност акт на безкрайност - безконечен път на себетърсене и изпитателно себеузнаване. А това, винаги, е и пътят на ЛЮБОВТА.
Събитията тук, втъкани в процеса на личното откриване, са интересни по различен начин и са увлекателно разказани, от вътрешен и страничен поглед. Но това, което се случва, всъщност съвсем не е най-важното, ако и да е любопитно. То е само тъкан на видимата реалност, която докосваме със сетивата и ума. Това, което човек - едновременно откривател на миговете и техен творец в безкрая, като разказвач на живота си, разкрива е, че:
- реалност се твори само с осъзнатото присъствие в реалността;
- истински важното е онова, което преживяващият открива, докато случването става;
- значимостта е осъзнаване на тайнството на случването, в което всеки от нас участва.
В думите и изразите с главни букви, изписани в ГЛАС непреднамерено и "случайно", се открива, очертан като на един дъх, смисълът на цялата книга...: СЪЗВУЧИЕТО Е ТАЙНСТВО * НЕСИГУРНОСТТА Е ВЕЧНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ПРАВЕНЕ * ЧОВЕКЪТ ПРЕД ТЕБ Е ТВОЕТО ОГЛЕДАЛО * ПЪТЯТ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВОТО МИ Е ПЪТЯТ НА ЛЮБОВТА МИ * КОГАТО СЕ ОБИЧАШ, ДОКАТО СИ С ЕДИН ЧОВЕК, ЗНАЧИ ОБИЧАШ И НЕГО * ПЪТЯТ И ЖИВОТЪТ СА В РАВЕНСТВО * КОЙТО УЧАСТВА, ДОКАТО СЕ ТВОРИ, УЧАСТВА И В СЪТВОРЕНОТО * РЕАЛНОСТТА Е СВЪРЗАНА С ТАЙНСТВОТО ВЪТРЕ * ИСТИНСКИТЕ НЕЩА ВИНАГИ СЕ СЛУЧВАТ ЕСТЕСТВЕНО * АКО ВЪЛШЕБСТВАТА СА МАЛКО НА ТАЯ ЗЕМЯ, ТО Е, ЗАЩОТО НЕ ГИ ВИЖДАМЕ * ТИ СИ ТВОРЕЦЪТ НА СВОЯ ЖИВОТ * КОГАТО СЕБЕПОЗНАНИЕТО НАРАСТВА, ТО Е ВСЕ ПОВЕЧЕ ЧАСТ ОТ БОГОПОЗНАНИЕТО. А БОГ Е ЛЮБОВ. ТАКА ЧЕ - ПЪТЯТ КЪМ СЕБЕ СИ Е ПЪТЯТ НА ЛЮБОВТА *
АНЕТА: - Когато осъзнах, че съм изписала почти на един дъх цяла тетрадка - дума след дума, без да коригирам дори една буква, се запитах: "Какво правиш?" И отговорих на себе си, без сянка на колебание, като че ли е най-очевидното нещо на света: "Пишеш книга. ГЛАС."
Росата "Може би и две са много, но толкова неща научих точно от този живот...
Първото е, че винаги навреме се случва точно каквото трябва. О, не, не непременно небесна безбрежност! А именно каквото трябва...
И второто, че любовта никога, ама наистина никога не отпада."
Анета Иванова-Радко Стоянчова
Това споделя авторката на тази книга, която по стил, форма и съдържание, може да бъде класифицирана като феномен на книжния пазар у нас. Необикновена книга, за която няма жанр, която не е изповед, която е просто... глас. Глас, който идва от същността и изразява същината на живеенето, който улавя моментите от битието и ги разширява в безкрая, за да останат те завинаги, едновременно наши и на Вселената и така да сътворят целостта на битието с цялото му съдържимо, което, като чувство и осмисляне, е винаги Любовта.
Анета Иванова е родена в София на 21 юли 1963 г. От 12-годишна пише. В детските й години нейни стихове са публикувани в популярното списание за литература "Родна реч", а когато достига нужната възраст, е поканена за дебют в сп."Пламък". Дебютът обаче не се реализира, а папката й със стихотворения изчезва.
Анета завършва Националната гимназия за древни езици и култури /НГДЕК/ "Константин Кирил Философ", а впоследствие - специалност Българска филология в СУ "Св. Климент Охридски".
През цялото време тя твори, като автор, поезия, проза, а също и като вдъхновен и посветен на децата и бъдещето учител. На три пъти губи учителското си работно място - веднъж преди 10.ХІ., защото сваля от стените на училището лозунгите на Вожда за "всестранно развита личност"; втори път - след 10.ХІ. - заедно с други специалисти, за отстояване на високи стандарти в обучението пред директорка на училище; трети път - в Частна гимназия, след като отказва да пише високи оценки на деца, които дори не познава.
Днес Анета Иванова щастливо учителства в любимото училище, което я е възпитало и образовало - НГДЕК и смята висшето си образование за по-ниска степен от него. Учителската професия за нея е безкраен творчески празник, а изкуството на словото, в което постоянно е потопена, като преподавател по български език и литература, е призвание и наслада.
Това е прекрасно - да има такава книга! Защото животът човешки отминава без спомен, като филм, който свършва и в залата не остава дори светлината от екрана. А ГЛАС отразява тайнството и красотата на всяко събитие и състояние... В ГЛАС ... животът минава през теб... И се чудя ти ли пишеш ГЛАС или ГЛАС пише теб..."
Росата (героиня от книгата)
Че събитията във всеки човешки живот са неповторими и важни, едва ли е спорно. Но личното търсене и откриване на смисъла, който тези събития разкриват, е истинско предизвикателство.
Тази книга започва с един SMS, който прелива в стотици страници, защото се оказва, че изразяването на себе си в даден момент, е всъщност акт на безкрайност - безконечен път на себетърсене и изпитателно себеузнаване. А това, винаги, е и пътят на ЛЮБОВТА.
Събитията тук, втъкани в процеса на личното откриване, са интересни по различен начин и са увлекателно разказани, от вътрешен и страничен поглед. Но това, което се случва, всъщност съвсем не е най-важното, ако и да е любопитно. То е само тъкан на видимата реалност, която докосваме със сетивата и ума. Това, което човек - едновременно откривател на миговете и техен творец в безкрая, като разказвач на живота си, разкрива е, че:
- реалност се твори само с осъзнатото присъствие в реалността;
- истински важното е онова, което преживяващият открива, докато случването става;
- значимостта е осъзнаване на тайнството на случването, в което всеки от нас участва.
В думите и изразите с главни букви, изписани в ГЛАС непреднамерено и "случайно", се открива, очертан като на един дъх, смисълът на цялата книга...: СЪЗВУЧИЕТО Е ТАЙНСТВО * НЕСИГУРНОСТТА Е ВЕЧНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ПРАВЕНЕ * ЧОВЕКЪТ ПРЕД ТЕБ Е ТВОЕТО ОГЛЕДАЛО * ПЪТЯТ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВОТО МИ Е ПЪТЯТ НА ЛЮБОВТА МИ * КОГАТО СЕ ОБИЧАШ, ДОКАТО СИ С ЕДИН ЧОВЕК, ЗНАЧИ ОБИЧАШ И НЕГО * ПЪТЯТ И ЖИВОТЪТ СА В РАВЕНСТВО * КОЙТО УЧАСТВА, ДОКАТО СЕ ТВОРИ, УЧАСТВА И В СЪТВОРЕНОТО * РЕАЛНОСТТА Е СВЪРЗАНА С ТАЙНСТВОТО ВЪТРЕ * ИСТИНСКИТЕ НЕЩА ВИНАГИ СЕ СЛУЧВАТ ЕСТЕСТВЕНО * АКО ВЪЛШЕБСТВАТА СА МАЛКО НА ТАЯ ЗЕМЯ, ТО Е, ЗАЩОТО НЕ ГИ ВИЖДАМЕ * ТИ СИ ТВОРЕЦЪТ НА СВОЯ ЖИВОТ * КОГАТО СЕБЕПОЗНАНИЕТО НАРАСТВА, ТО Е ВСЕ ПОВЕЧЕ ЧАСТ ОТ БОГОПОЗНАНИЕТО. А БОГ Е ЛЮБОВ. ТАКА ЧЕ - ПЪТЯТ КЪМ СЕБЕ СИ Е ПЪТЯТ НА ЛЮБОВТА *
АНЕТА: - Когато осъзнах, че съм изписала почти на един дъх цяла тетрадка - дума след дума, без да коригирам дори една буква, се запитах: "Какво правиш?" И отговорих на себе си, без сянка на колебание, като че ли е най-очевидното нещо на света: "Пишеш книга. ГЛАС."
Ключови думи:
Анета Иванова-Радко Стоянчова, Глас
За поръчка
Налични екземпляри от книгата
Други предложения
Други екземпляри от книгата
Книги от същия автор
Няма други книги с това изписване на имената на автора.