Алексис Зорбас
Никос Казандзакис
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеОтлично
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоХристо Г. Данов
- Град на издаванеПловдив
- Година1984 г.
- ЕзикБългарски
- Страници312
- КорициМеки
- Преводачот гръцки Георги Куфов
- ХудожникЧавдар Щипков
- Категория
- Формат60/84/16
Никос Казандзакис е може би най-известният в чужбина гръцки автор. Романът му "Алексис Зорбас" след филмирането му от Михалис Какоянис ("Зорба гъркът") става световен бестселър.
Книгата проследява отношенията между млад, гръцки интелектуалец, почерпил основния си житейски опит от книгите и вглъбен във възвишени размишления за бог, съществуването и смисъла на живота, и възрастен, черпещ от живота с пълни шепи грък, на име Алексис Зорбас. Книгата е основана върху реалното приятелство между гръцки миньор на име Йоргос Зорбас и разказващия от първо лице Казандзакис. Съдбата среща двамата герои в пристанищно кафене, докато разказвачът чака кораба за Крит, където планира да зареже за известно време интелектуалните си занимания и да се отдаде на бизнес с мина за лигнитни въглища. Сякаш усетил точно от какво има нужда интелектуалецът, останалият наскоро без работа Зорбас безцеремонно се настанява на масата му и предлага услугите и миньорския си опит.
Двамата отпътуват заедно за Крит, където постепенно помежду им възниква едно изненадващо и необичайно, но истински силно приятелство. На острова те се настаняват в хотела на французойката Мадам Ортанс - застаряваща дама, която в края на живота си си спомня с носталгия и умиление за младежките си забежки с адмирали на Великите сили и османски паши. В хода на сюжета те се сблъскват с множество проблеми, които анализират под формата на диалог, провокирайки по този начин и мисълта на читателя.
Именно в тези диалози е и основната сила на романа. Той не е съвсем традиционен - да, основна сюжетна нишка има, но самото повествование е изградено от множество ситуации, в които личностите на двамата герои се разкриват. Поразителен е контрастът между физически младия, но неоценяващ радостите на живота разказвач, и възрастния, но ненаситен на живеене Зорбас, който постоянно и добронамерено, почти с искрено съжаление се опитва да отвори заслепените от прекалено мислене очи на приятеля си за простите неща.
Никос Казандзакис е може би най-известният в чужбина гръцки автор. Романът му "Алексис Зорбас" след филмирането му от Михалис Какоянис ("Зорба гъркът") става световен бестселър.
Книгата проследява отношенията между млад, гръцки интелектуалец, почерпил основния си житейски опит от книгите и вглъбен във възвишени размишления за бог, съществуването и смисъла на живота, и възрастен, черпещ от живота с пълни шепи грък, на име Алексис Зорбас. Книгата е основана върху реалното приятелство между гръцки миньор на име Йоргос Зорбас и разказващия от първо лице Казандзакис. Съдбата среща двамата герои в пристанищно кафене, докато разказвачът чака кораба за Крит, където планира да зареже за известно време интелектуалните си занимания и да се отдаде на бизнес с мина за лигнитни въглища. Сякаш усетил точно от какво има нужда интелектуалецът, останалият наскоро без работа Зорбас безцеремонно се настанява на масата му и предлага услугите и миньорския си опит.
Двамата отпътуват заедно за Крит, където постепенно помежду им възниква едно изненадващо и необичайно, но истински силно приятелство. На острова те се настаняват в хотела на французойката Мадам Ортанс - застаряваща дама, която в края на живота си си спомня с носталгия и умиление за младежките си забежки с адмирали на Великите сили и османски паши. В хода на сюжета те се сблъскват с множество проблеми, които анализират под формата на диалог, провокирайки по този начин и мисълта на читателя.
Именно в тези диалози е и основната сила на романа. Той не е съвсем традиционен - да, основна сюжетна нишка има, но самото повествование е изградено от множество ситуации, в които личностите на двамата герои се разкриват. Поразителен е контрастът между физически младия, но неоценяващ радостите на живота разказвач, и възрастния, но ненаситен на живеене Зорбас, който постоянно и добронамерено, почти с искрено съжаление се опитва да отвори заслепените от прекалено мислене очи на приятеля си за простите неща.
Книгата проследява отношенията между млад, гръцки интелектуалец, почерпил основния си житейски опит от книгите и вглъбен във възвишени размишления за бог, съществуването и смисъла на живота, и възрастен, черпещ от живота с пълни шепи грък, на име Алексис Зорбас. Книгата е основана върху реалното приятелство между гръцки миньор на име Йоргос Зорбас и разказващия от първо лице Казандзакис. Съдбата среща двамата герои в пристанищно кафене, докато разказвачът чака кораба за Крит, където планира да зареже за известно време интелектуалните си занимания и да се отдаде на бизнес с мина за лигнитни въглища. Сякаш усетил точно от какво има нужда интелектуалецът, останалият наскоро без работа Зорбас безцеремонно се настанява на масата му и предлага услугите и миньорския си опит.
Двамата отпътуват заедно за Крит, където постепенно помежду им възниква едно изненадващо и необичайно, но истински силно приятелство. На острова те се настаняват в хотела на французойката Мадам Ортанс - застаряваща дама, която в края на живота си си спомня с носталгия и умиление за младежките си забежки с адмирали на Великите сили и османски паши. В хода на сюжета те се сблъскват с множество проблеми, които анализират под формата на диалог, провокирайки по този начин и мисълта на читателя.
Именно в тези диалози е и основната сила на романа. Той не е съвсем традиционен - да, основна сюжетна нишка има, но самото повествование е изградено от множество ситуации, в които личностите на двамата герои се разкриват. Поразителен е контрастът между физически младия, но неоценяващ радостите на живота разказвач, и възрастния, но ненаситен на живеене Зорбас, който постоянно и добронамерено, почти с искрено съжаление се опитва да отвори заслепените от прекалено мислене очи на приятеля си за простите неща.
Никос Казандзакис е може би най-известният в чужбина гръцки автор. Романът му "Алексис Зорбас" след филмирането му от Михалис Какоянис ("Зорба гъркът") става световен бестселър.
Книгата проследява отношенията между млад, гръцки интелектуалец, почерпил основния си житейски опит от книгите и вглъбен във възвишени размишления за бог, съществуването и смисъла на живота, и възрастен, черпещ от живота с пълни шепи грък, на име Алексис Зорбас. Книгата е основана върху реалното приятелство между гръцки миньор на име Йоргос Зорбас и разказващия от първо лице Казандзакис. Съдбата среща двамата герои в пристанищно кафене, докато разказвачът чака кораба за Крит, където планира да зареже за известно време интелектуалните си занимания и да се отдаде на бизнес с мина за лигнитни въглища. Сякаш усетил точно от какво има нужда интелектуалецът, останалият наскоро без работа Зорбас безцеремонно се настанява на масата му и предлага услугите и миньорския си опит.
Двамата отпътуват заедно за Крит, където постепенно помежду им възниква едно изненадващо и необичайно, но истински силно приятелство. На острова те се настаняват в хотела на французойката Мадам Ортанс - застаряваща дама, която в края на живота си си спомня с носталгия и умиление за младежките си забежки с адмирали на Великите сили и османски паши. В хода на сюжета те се сблъскват с множество проблеми, които анализират под формата на диалог, провокирайки по този начин и мисълта на читателя.
Именно в тези диалози е и основната сила на романа. Той не е съвсем традиционен - да, основна сюжетна нишка има, но самото повествование е изградено от множество ситуации, в които личностите на двамата герои се разкриват. Поразителен е контрастът между физически младия, но неоценяващ радостите на живота разказвач, и възрастния, но ненаситен на живеене Зорбас, който постоянно и добронамерено, почти с искрено съжаление се опитва да отвори заслепените от прекалено мислене очи на приятеля си за простите неща.
Ключови думи:
Никос Казандзакис, съвременна гръцка литература