Нации и национализъм
Ърнест Гелнър
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеОтлично
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоПанорама
- Град на издаванеСофия
- Година1999 г.
- ЕзикБългарски
- Страници198
- КорициМеки
- Категория
Типология на национализма
Преди броени седмици издателство "Панорама" съвместно с Университетското издателство "Св. Кл. Охридски" пусна на българския пазар изключително важната, даже би могло да се каже, програмната книга на Ърнест Гелнър "Нации и национализъм". Казвам програмна не само защото тя се опитва да дефинира понятието национализъм и да проследи неговото историческо ставане, но и защото книгата на Гелнър е ключова за въвеждането в съвременния културен дебат, третиращ проблемите на нациите и национализма. Дебат, в който т.нар. Cultural Studies са много вгледани и към който и българската културна ситуация вече се отваря.
Конкретно, "Нации и национализъм" проследява отношението държава - нация, твърдейки, че проблемът за национализма не възниква в общества без държава. От което не следва обаче, че според логиката на изложението национализмът непременно възниква във всяка държава. По-скоро той е продукт на определени дадености, които Гелнър се опитва да опише, тръгвайки от Макс-Веберовото разбиране за държавата като за деец вътре в обществото, притежаващ монопол върху легитимното насилие. Другата изходна опора пък е убеждението му, че подобно на държавите, и нациите са случайност, а не универсална необходимост, макар и да не са една и съща случайност. Затова и идеята за човешко същество без нация изисква от съвременния човек далеч по-голямо усилие на въображението, отколкото обясняването на дадена националност чрез наложени стереотипи.
И все пак защо се е появил и защо се разпространява национализмът. Опростено казано, "Нации и национализъм" приема, че промените в икономиката налагат изискване за културна хегемония, и това изискване довежда до необходимостта национализмът да се появи. Като появата на национализма според Гелнър (и тук той отстоява едно по-специфично виждане) не е породена от някакви атавистични желания, а от надеждата за по-толерантен живот.
И така, книгата на Гелнър се занимава с въпроса за историята и типологията на национализма. По отношение на историята тя се концентрира главно около битието му в индустриалните общества. По отношение на типологията пък акцентира върху ефективния национализъм, доколкото национализмът от нея се разглежда като стремеж за сливане на култура и държава, за даване на собствен политически покрив на всяка култура, разбирана в антропологичен смисъл като стил на поведение и общуване на дададена общност.
Наред с убедителна теория за национализма, обвързан с модерната история, политика и възможности на мулти-културните изследвания, "Нации и национализъм" отпраща и към злокачествените форми на национализма. Но тук тя е по-пестелива и като че ли разчита най-вече на принципите на контраста. Още повече, че книгата нескрито заявява убедеността си, че национализмът може да се мисли и като идеологически артефакт, рожба на болни мозъци, който обсебва някои, неизвестно защо, склонни към него нации. А също така има памет и за най-разпространеното обвинение срещу национализма, което настоява, че той е налагане на хомогенност върху населения, които са имали нещастието да попаднат под властта на управления, обладани от националистическа идеология.
Що се отнася до актуалността на книгата днес, в един силно променен контекст (независимо че тя е писана през 80-те години), в който национализмът и в Източна, и в Западна Европа е много силен точно със своите злокачествени измерения, може да се каже, че "Нации и национализъм" припомня, че националните идентичности са съдба, а не анатомия; че важно е не само как ти се възприемаш, но и как те възприемат другите; и че доколкото днешното присъствие на национализма не е аномалия, то изисква да се развиват наследените положителни измерения (национализмът като вид патриотизъм) и да се отстраняват деформациите...
Амелия Личева
http://www.kultura.bg/bg/article/view/3701
Ърнест Гелнър (на английски: Ernest André Gellner, р. 9 декември 1925, Париж, Франция, п. 5 ноември 1995, Прага, Чехия) e английски философ и социален антрополог, професор по философия, логика и научна методология в Лондонското училище по икономика и Лондонския университет (1962-1984), професор по социална антропология в Кеймбриджкия университет (1984-1993), основател и директор на Центъра по изследване на национализма към Централноевропейския университет в Будапеща (1993-1995). Вестникарските некролози го описват като един от най-мощните интелектуалци в света[1] и като "рицар, обявил кръстоносен поход в името на критическия рационализъм"[2].
Съдържание
1 Биография
2 Избрана библиография
2.1 Книги
2.2 На български
2.3 За него
3 Източници
4 Външни препратки
Биография
Ражда се в Париж в семейството на германоезични евреи от Чехия. До 13-годишната си възраст учи в английско училище в Прага (Чехословакия). През 1939 г., в навечерието на хитлеристката окупация на Чехословакия, заедно със семейството си емигрира във Великобритания. Висшето си образование получава в Оксфорд. През 1944 г., след завършването на първи курс, се записва като доброволец в Първа чехословашка отделна механизирана бригада и участва в обсадата на Дюнкерк.
Ърнест Гелнър, ок. 1970 г.
В Лондонското училище по икономика следва от 1949 г. През 1959 г. излиза първата му книга - "Думи и неща. Критически анализ на лингвистичната философия и изследване на идеологията". През 1961 г. става доктор по философия на Кеймбриджкия университет, а на следващата година - професор по философия, логика и научен метод. От началото на 60-те години на ХХ в. активно работи в областта на социалната антропология и на политологията, като развива собствена теория на национализма, която получава завършена форма в труда му "Нации и национализъм" (1983). Поставяйки в основата на обществото културата и организацията, Гелнер определя национализма като "политически принцип, според който културното сходство е основа на социалните връзки". Национализмът според Гелнер е продукт на индустриалното общество, тъй като за възникването му задължителни фактори са високата степен на развитие на културата, достъпността ѝ до широките маси от населението (което поражда необходимост от културно еднообразие), активното икономическо развитие (като условие за социална мобилност) и породената от него необходимост от културна стандартизация. Национализмът възниква в държави с нация "титуляр", при това преходът към него при всяка държава е индивидуален. Гелнер обявява за тържество на национализма принципа на самоопределение на нациите, провъзгласен след Първата световна война, и създаването на националните държави на територията на дотогавашните империи.
През 1993 г. в Карловия университет в Прага по инициатива на Гелнър и Джордж Сорос се създава Център по изследване на национализма, а Гелнър поема ръководството му до самата си смърт.
Избрана библиография
Книги
Words and Things, A Critical Account of Linguistic Philosophy and a Study in Ideology, London: Gollancz; Boston: Beacon (1959).
Thought and Change (1964)
Saints of the Atlas (1969)
Contemporary Thought and Politics (1974)
The Devil in Modern Philosophy (1974)
Legitimation of Belief (1974)
Spectacles and Predicaments (1979)
Soviet and Western Anthropology (1980) (съставител)
Muslim Society (1981)
Nations and Nationalism (1983)
Relativism and the Social Sciences (1985)
The Psychoanalytic Movement (1985)
The Concept of Kinship and Other Essays (1986)
Culture, Identity and Politics (1987)
State and Society in Soviet Thought (1988)
Plough, Sword and Book (1988)
Postmodernism, Reason and Religion (1992)
Conditions of Liberty (1994)
Anthropology and Politics: Revolutions in the Sacred Grove (1995)
Nationalism (1997)
Language and Solitude: Wittgenstein, Malinowski and the Habsburg Dilemma (1998)
На български
Нации и национализъм. Прев. Ив. Ватова и Алб. Знеполска. София: Панорама, 1999, 197 с.
Срещи с национализма. София: ЛИК, 2002, 252 с.
За него
Smith, Anthony D, Nations and Nationalism In a Global Era. Cambridge: Polity Press, 1995.
Smith, Anthony D, Nationalism and Modernism: A Critical Survey of Recent Theories of Nations and Nationalism. London: Routledge, 1998.
Malesevic, Sinisa and Mark Haugaard (eds). Ernest Gellner and Contemporary Social Thought. Cambridge: Cambridge University Press, 2007.
Hall, John A. Ernest Gellner: An Intellectual Biography. London: Verso, 2010.
Преди броени седмици издателство "Панорама" съвместно с Университетското издателство "Св. Кл. Охридски" пусна на българския пазар изключително важната, даже би могло да се каже, програмната книга на Ърнест Гелнър "Нации и национализъм". Казвам програмна не само защото тя се опитва да дефинира понятието национализъм и да проследи неговото историческо ставане, но и защото книгата на Гелнър е ключова за въвеждането в съвременния културен дебат, третиращ проблемите на нациите и национализма. Дебат, в който т.нар. Cultural Studies са много вгледани и към който и българската културна ситуация вече се отваря.
Конкретно, "Нации и национализъм" проследява отношението държава - нация, твърдейки, че проблемът за национализма не възниква в общества без държава. От което не следва обаче, че според логиката на изложението национализмът непременно възниква във всяка държава. По-скоро той е продукт на определени дадености, които Гелнър се опитва да опише, тръгвайки от Макс-Веберовото разбиране за държавата като за деец вътре в обществото, притежаващ монопол върху легитимното насилие. Другата изходна опора пък е убеждението му, че подобно на държавите, и нациите са случайност, а не универсална необходимост, макар и да не са една и съща случайност. Затова и идеята за човешко същество без нация изисква от съвременния човек далеч по-голямо усилие на въображението, отколкото обясняването на дадена националност чрез наложени стереотипи.
И все пак защо се е появил и защо се разпространява национализмът. Опростено казано, "Нации и национализъм" приема, че промените в икономиката налагат изискване за културна хегемония, и това изискване довежда до необходимостта национализмът да се появи. Като появата на национализма според Гелнър (и тук той отстоява едно по-специфично виждане) не е породена от някакви атавистични желания, а от надеждата за по-толерантен живот.
И така, книгата на Гелнър се занимава с въпроса за историята и типологията на национализма. По отношение на историята тя се концентрира главно около битието му в индустриалните общества. По отношение на типологията пък акцентира върху ефективния национализъм, доколкото национализмът от нея се разглежда като стремеж за сливане на култура и държава, за даване на собствен политически покрив на всяка култура, разбирана в антропологичен смисъл като стил на поведение и общуване на дададена общност.
Наред с убедителна теория за национализма, обвързан с модерната история, политика и възможности на мулти-културните изследвания, "Нации и национализъм" отпраща и към злокачествените форми на национализма. Но тук тя е по-пестелива и като че ли разчита най-вече на принципите на контраста. Още повече, че книгата нескрито заявява убедеността си, че национализмът може да се мисли и като идеологически артефакт, рожба на болни мозъци, който обсебва някои, неизвестно защо, склонни към него нации. А също така има памет и за най-разпространеното обвинение срещу национализма, което настоява, че той е налагане на хомогенност върху населения, които са имали нещастието да попаднат под властта на управления, обладани от националистическа идеология.
Що се отнася до актуалността на книгата днес, в един силно променен контекст (независимо че тя е писана през 80-те години), в който национализмът и в Източна, и в Западна Европа е много силен точно със своите злокачествени измерения, може да се каже, че "Нации и национализъм" припомня, че националните идентичности са съдба, а не анатомия; че важно е не само как ти се възприемаш, но и как те възприемат другите; и че доколкото днешното присъствие на национализма не е аномалия, то изисква да се развиват наследените положителни измерения (национализмът като вид патриотизъм) и да се отстраняват деформациите...
Амелия Личева
http://www.kultura.bg/bg/article/view/3701
Ърнест Гелнър (на английски: Ernest André Gellner, р. 9 декември 1925, Париж, Франция, п. 5 ноември 1995, Прага, Чехия) e английски философ и социален антрополог, професор по философия, логика и научна методология в Лондонското училище по икономика и Лондонския университет (1962-1984), професор по социална антропология в Кеймбриджкия университет (1984-1993), основател и директор на Центъра по изследване на национализма към Централноевропейския университет в Будапеща (1993-1995). Вестникарските некролози го описват като един от най-мощните интелектуалци в света[1] и като "рицар, обявил кръстоносен поход в името на критическия рационализъм"[2].
Съдържание
1 Биография
2 Избрана библиография
2.1 Книги
2.2 На български
2.3 За него
3 Източници
4 Външни препратки
Биография
Ражда се в Париж в семейството на германоезични евреи от Чехия. До 13-годишната си възраст учи в английско училище в Прага (Чехословакия). През 1939 г., в навечерието на хитлеристката окупация на Чехословакия, заедно със семейството си емигрира във Великобритания. Висшето си образование получава в Оксфорд. През 1944 г., след завършването на първи курс, се записва като доброволец в Първа чехословашка отделна механизирана бригада и участва в обсадата на Дюнкерк.
Ърнест Гелнър, ок. 1970 г.
В Лондонското училище по икономика следва от 1949 г. През 1959 г. излиза първата му книга - "Думи и неща. Критически анализ на лингвистичната философия и изследване на идеологията". През 1961 г. става доктор по философия на Кеймбриджкия университет, а на следващата година - професор по философия, логика и научен метод. От началото на 60-те години на ХХ в. активно работи в областта на социалната антропология и на политологията, като развива собствена теория на национализма, която получава завършена форма в труда му "Нации и национализъм" (1983). Поставяйки в основата на обществото културата и организацията, Гелнер определя национализма като "политически принцип, според който културното сходство е основа на социалните връзки". Национализмът според Гелнер е продукт на индустриалното общество, тъй като за възникването му задължителни фактори са високата степен на развитие на културата, достъпността ѝ до широките маси от населението (което поражда необходимост от културно еднообразие), активното икономическо развитие (като условие за социална мобилност) и породената от него необходимост от културна стандартизация. Национализмът възниква в държави с нация "титуляр", при това преходът към него при всяка държава е индивидуален. Гелнер обявява за тържество на национализма принципа на самоопределение на нациите, провъзгласен след Първата световна война, и създаването на националните държави на територията на дотогавашните империи.
През 1993 г. в Карловия университет в Прага по инициатива на Гелнър и Джордж Сорос се създава Център по изследване на национализма, а Гелнър поема ръководството му до самата си смърт.
Избрана библиография
Книги
Words and Things, A Critical Account of Linguistic Philosophy and a Study in Ideology, London: Gollancz; Boston: Beacon (1959).
Thought and Change (1964)
Saints of the Atlas (1969)
Contemporary Thought and Politics (1974)
The Devil in Modern Philosophy (1974)
Legitimation of Belief (1974)
Spectacles and Predicaments (1979)
Soviet and Western Anthropology (1980) (съставител)
Muslim Society (1981)
Nations and Nationalism (1983)
Relativism and the Social Sciences (1985)
The Psychoanalytic Movement (1985)
The Concept of Kinship and Other Essays (1986)
Culture, Identity and Politics (1987)
State and Society in Soviet Thought (1988)
Plough, Sword and Book (1988)
Postmodernism, Reason and Religion (1992)
Conditions of Liberty (1994)
Anthropology and Politics: Revolutions in the Sacred Grove (1995)
Nationalism (1997)
Language and Solitude: Wittgenstein, Malinowski and the Habsburg Dilemma (1998)
На български
Нации и национализъм. Прев. Ив. Ватова и Алб. Знеполска. София: Панорама, 1999, 197 с.
Срещи с национализма. София: ЛИК, 2002, 252 с.
За него
Smith, Anthony D, Nations and Nationalism In a Global Era. Cambridge: Polity Press, 1995.
Smith, Anthony D, Nationalism and Modernism: A Critical Survey of Recent Theories of Nations and Nationalism. London: Routledge, 1998.
Malesevic, Sinisa and Mark Haugaard (eds). Ernest Gellner and Contemporary Social Thought. Cambridge: Cambridge University Press, 2007.
Hall, John A. Ernest Gellner: An Intellectual Biography. London: Verso, 2010.
Ключови думи:
Нации и национализъм, Ърнест Гелнър