Богомилските книги и легенди
Йордан Иванов
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеМного добро
- ЗабележкаЗапазена обложка. Печат. Без следи от четене.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
- ✕
- ✕
- ✕
За изданието
- ИздателствоНаука и изкуство
- Град на издаванеСофия
- Година1970 г.
- ЕзикБългарски
- Страници399
- КорициТвърди
- ХудожникВладислав Паскалев
- Поредици и библиотекиИсторическо наследство
- Категория
- Тегло (гр.)881
- Формат65/92/16
- Ширина (мм)160
- Височина (мм)220
- Дебелина (мм)30
От двайсетте години на ХХ век насам научната дейност на проф. Йордан Иванов бележи размах, като се простира в няколко области: стара българска литература, обща и културна история на България, етнография, топонимия и антропонимия, фолклористика. В центъра на вниманието му сега е едно от най-забележителните социално-религиозни движения през средновековието - богомилството и неговата книжнина. Плод на многолетните му занимания с този проблем е бележитият му труд "Богомилските книги и легенди" (София, 1925, издание на БАН, 388 с.). В тази книга са събрани и систематизирани главните произведения на богомилската книжнина и също цяла редица дуалистични бълтарски народни легенди, които стоят близо до богомилските схващания. В един обширен Увод (59 с.), който има характер на самостоятелна студия, се разглежда произходът и същността на богомилството като религиозно-философско учение. Най-напред авторът ни запознава с дуалистичните учения като маздеизъм, манихейство, павликянство, масалиянство, които предхождат богомилството и от които то черпи своите идеи. След това са описани условията, при които се появява богомилството в България през IХ-Х в. Следва кратка характеристика на основателя на това учение - поп Богомил, живял по времето на цар Петър (927-969), като се изтъква, че той не е бил обикновен човек, а твърде буден ум, които се издига над своята среда, завладява я със своя дух и повежда по нови пътища (с. 23) След като определя компонентите на учението му - това са представите за първобитното християнство, към които се добавят елементи на манихейството, павликянството и масалиянството, Йордан Иванов обрисува живо образа на юлемия български реформатор на средните векове по следния начин: "Най-сетне поп Богомил добавил в своята система рядкото по онова време хуманно гледище за социалното положение на човека. Нещо повече, това гледище у него е изразено не като просто благопожелание, а във вид на протест против социалните неправди над беззащитните, против институцията на робството, болярството и монархията. Поп Богомил е дръзнал да пише на знамето си онова искане, което се е таело винаги в душите на потъпканите, но което никои не се е осмелявал да заяви високо. В това отношение българският поп е изпреварил с векове благородните проповедници на новите времена за социална правда" (с. 24). Налице е едно дълбоко вникване в духовния образ, в хуманните черти на поп Богомил, което буди възхищение. По-нататък е изложено системно учението на богомилите, разкрити са социалните им възгледи, описана е организацията им, делението им на съвършени (избрани, посветени) и обикновени (слушатели, верующи). Следва кратък очерк за разпространението на богомилството от Х до ХV в. в различните краища на българската държава, във Византия, Русия, Сърбия (Босна) и Западна Европа, Италия, Франция, където привържениците на тази ерес - албигойци и валдейци, - са били преследвани, избивани и изгаряни. Уводът завършва с подробно изложение на въпроса за историческото значение на богомилството, за значението му за развитието на българската (сръбската и руската) литература (разпространението на т.нар. апокрифни съчинения), за ролята на ботомилите-книжовници като посредници на литературното общение между Изтока и Запада: те са били проводниците на-множество писани и устни легенди, които са минали от Азия през България и са достигнали до Западна Европа. Най-сетне Йордан Иванов изтъква влиянието на богомилското учение върху държавния и отчасти политически живот на Западна Европа, ознаменуван със събития от епохално историческо значение (с. 48). Забележителна е общата преценка, която нашият учен дава на богомилското учение и на неговия създател в Увода: "Издигнем ли се обаче над верските догми и средновековните държавни интереси, в богомилството отбелязваме прояви от общочовешко естество, прояви, които може би са били много подранили, но които правят чест на реформатора Богомила и на неговите близки съратници в българската земя и в Западна Европа. Велика прозорливост и рядка доблест е било за средните векове да се излезе с проповед за равенство на человеците, за борба против робството и крепостничеството, против съсловната организация на обществото, осветени от държава и черква, борба против потисничеството на господарите и велможите над несвободния човек, обърнат на безгласна и безправна вещ. И ако новите времена с право изтъкват направените в това отношение придобивки за благото на человечеството, толкова повече не трябва да остане в забвение светлият лик на българския поп Богомила и неговият слаб глас за човешко равенство и добруване през усилните и мрачни средни векове. Името на Богомила трябва да се впише в аналите на историята на лично място между другите благодетели на човечеството. Позивът на Богомила не е могъл наистина да осъществи желания поврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче неговият глас се пронел из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородни лица и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения и най-сетне обърне на дело. Така бавно и постепенно напредва человечеството и над костите на своите благодетели то гради своята бъднина и благоденствие" (с.47).
Основният дял на книгата (общо 388 печатни страници) съответства на главната задача, която Йордан Иванов си е поставил: "... да се обдирят, да се обнародват наедно и пояснят по-важните книжовни и устни произведения на богомилството" (Предговор). Материалът е разпределен в две части: I. "Богомилски книги" и II. "Дуалистични български народни легенди". В първата част най-напред е даден общ преглед на богомилската литература, с оглед на нейната вътрешна, идейна страна и особеностите и от формално гледище, с кратка характеристика на богомилските книги, като е посочена тяхната връзка с апокрифите. По-нататък са разгледани главните съчинения на богомилите: "Тайната книга", новоизлезлите книги (Четвероевангелие, Апостол, Апокалипсис), Молитвата "Отче наш", "Катарски требник", "Видение Исаево". Следват второстепенните произведения: "Енох", "Откровение Варухово", "Адам и Ева", "Детство Исусово", "Прение на Христа с дявола", "Разумник", "Български апокрифен летопис", "Тивериадското море" и др. Същевременно тук са поместени съответните текстове, придружени от историко, литературни, текстологични и др. бележки. Във втората част са публикувани 16 български народни легенди, открити във фолклора, като в заключителната част е разгледан техният състав и е установено тяхното потекло. Книгата на акад. Йордан Иванов, която е резултат на многолетна изследователска работа, до днес остава основен класически труд на историята на богомилското движение.
Акад. Иван Дуриданов
Основният дял на книгата (общо 388 печатни страници) съответства на главната задача, която Йордан Иванов си е поставил: "... да се обдирят, да се обнародват наедно и пояснят по-важните книжовни и устни произведения на богомилството" (Предговор). Материалът е разпределен в две части: I. "Богомилски книги" и II. "Дуалистични български народни легенди". В първата част най-напред е даден общ преглед на богомилската литература, с оглед на нейната вътрешна, идейна страна и особеностите и от формално гледище, с кратка характеристика на богомилските книги, като е посочена тяхната връзка с апокрифите. По-нататък са разгледани главните съчинения на богомилите: "Тайната книга", новоизлезлите книги (Четвероевангелие, Апостол, Апокалипсис), Молитвата "Отче наш", "Катарски требник", "Видение Исаево". Следват второстепенните произведения: "Енох", "Откровение Варухово", "Адам и Ева", "Детство Исусово", "Прение на Христа с дявола", "Разумник", "Български апокрифен летопис", "Тивериадското море" и др. Същевременно тук са поместени съответните текстове, придружени от историко, литературни, текстологични и др. бележки. Във втората част са публикувани 16 български народни легенди, открити във фолклора, като в заключителната част е разгледан техният състав и е установено тяхното потекло. Книгата на акад. Йордан Иванов, която е резултат на многолетна изследователска работа, до днес остава основен класически труд на историята на богомилското движение.
Акад. Иван Дуриданов
Ключови думи:
Й.Иванов, богомили,