Изпит, бледен, самотен, залитащ и падащ под пристъпите на болестта на Мениер по Московските улици - такъв е Варлам Шаламов приживе, докато пише година след година своите "Колимски разкази" - без надежда някога да бъдат публикувани. Зад гърба му са седемнадесет години каторга - от първата присъда още като юноша, дадена по ирония на съдбата за разпространение на писмото на Ленин до първия Сталинов конгрес на КПСС; през обвинението в троцкизъм, дамгата на прословутия 58 член, тягостната съдба на "буквеник" - който според инструкциите на сталинистката месомелачка трябва да бъде мачкан - и на когото може да се дава само най-тежката работа; през серията "вътрешни присъди" налагани конвейрно на всички, доживели до сроковете си за освобождаване; през безправието на уж освободените, които обаче са закрепостени отново в далечния Сибир - без право да се върнат "на континента".
Животът му е прикотвен в Колима - първо като лагерно битие, а сетне като трескаво записване на преживяното - най-свирепото и безжалостно споделяне на лагерния опит, известно досега в руската, а и в световната литература. Написва своите стихове в "Колимски тетрадки", и своите разкази -най-потресаващия обвинителен акт срещу комунистическия геноцид - в "Колимски разкази". И умира. В приют за нервноболни, изтерзан и забравен от всички - тъкмо във времето, в което грохва и империята на злото, комунистическото проклятие, тегнало седем десетилетия над Русия - през целия му съзнателен живот.
Разказите за съветските концлагери имат вече дълга и сериозна традиция, имат и своите върхове - написаното от Александър Солженицин и Варлам Шаламов. Няма как да бъде избегнато сравнението помежду им, когато става дума за единия или за другия - най-малкото защото различията са повече от подобията, защото става дума за различен подход към преживяното, за различно осмисляне и различна естетика, защото едва паралелният прочит на създаденото от тях дава представа за ада, в който милиони невинни люде изгубиха живота си.

* * *
Варлам Шаламов (1907-1982) се ражда в семейството на свещеник. Учи право в Москва. Занимава се с различна работа, а когато му е възможно - сътрудничи на пресата. Многократно (1929-1932, 1937-1942, 1943-1951) е въдворяван в лагери за "антисъветска" дейност и агитация (твърди се, че 10-годишна присъда му струва, че си е позволил да нарече Иван Бунин "руски писател").

От 1956 г. наново заживява в Москва, пише стихове. Приживе не успява да публикува нито ред проза, защото ръкописите му са отхвърляни за "недостиг на трудов ентусиазъм" и излишък от "абстрактен хуманизъм"...

От средата на 1960-те години части от "Колимски разкази" се разпространяват широко в самиздатска форма из цялата страна. В годините на "перестройката" отделни разкази започват да се появяват в периодичния печат, а първото им цялостно издание излиза едва в 1989 г. - 7 години след смъртта на писателя...

Страниците на този сборник с разкази преливат от силни емоции, драма и незабравими случки. Изненадата и учудването на читателя от невероятните прояви на античовечност и противопоставящата ѝ се жажда за живот постепенно се притъпяват до такава степен, че към края на прочита читателят вече е преситен от сведения за мащабите на злото и не му се иска да чете повече, просто е емоционално изморен...

Вземете няколко милиона хора и ги вкарайте за 25 години в смъртоносния дестилатор за зло, наречен ГУЛАГ. Болшинството, разбира се, няма да издържат и половината срок, но вие за всеки случай продължете и концентрирайте резултата чрез систематично избиване на тези, у които са оцелели някакви човешки ценности. Какво ще остане от тази нация, на какво ще заприлича народ, подложен на такъв жесток изкуствен подбор, след толкова страх и озверяване...

На порталите на лагерите в Колима имало лозунг, смущаващо подобен на наглото "Arbeit macht frei" от входовете на немските концентрационни лагери: "Трудът е въпрос на чест, слава, доблест и героизъм". Колко зло, безпределно и неизмеримо зло е родила тази пошла и извратена комунистическа система. И който се опитва да твърди друго, значи умишлено си затваря очите и се превръща в драговолен съучастник...


***
Репресии е имало и ще има. Докато съществува държавата.

***
Дългогодишен лов на хора, организиран от държавата.

***
Криминалните имат три заповеди: не вярвай, не се бой и не моли...

***
Гладен и озлобен, знаех, че нищо на този свят не ще ме накара да се самоубия. Точно сега бях започнал да разбирам същността на великия инстинкт за живот — качество, което човек притежава в най-висша степен. Видях как изнемогваха и умираха конете ни — не мога да го кажа по друг начин, да използвам други глаголи. Конете по нищо не се отличаваха от хората. Те умираха от Севера, от непосилната работа, от лошата храна, от побоите — и макар всичко това да беше хиляди пъти по-малко, отколкото при хората, те умираха преди затворниците. Разбрах най-важното — че човек е станал човек не защото е божие създание и не защото на всяка ръка има такъв поразителен палец. А защото е бил ФИЗИЧЕСКИ по-силен, по-издръжлив от животните, а по-късно — защото е подчинил духовното си начало в служба на физическото.

***
Спомних си старата северна легенда за Господ, който бил още дете, когато създавал тайгата. Цветовете са били малко, детски чисти, рисунките — прости и ясни, сюжетите — лесни.

***
Колима прави всеки човек психолог.

***
— Слушайте, Дмитрий Николаевич — заподскачах след него, за да го догоня. — Ами че мен не ме бива за тая работа. Никога не съм точил трион.
Орлов се извърна към мен, забучи бичкията в снега и си сложи ръкавиците.
— Мисля — каза той назидателно, — че всеки човек с висше образование трябва да може да наточи и да разметне един трион.

***
Ужасно нещо е лагерът, нито един човек на този свят не трябва да знае какво е това.

***
В лагерите нямаше политически. Това бяха въображаеми, измислени врагове, на които държавата гледаше като на истински — разстрелваше ги, убиваше ги, мореше ги с глад. Сталинската коса на смъртта косеше всички подред, съобразявайки се с плана, със списъците, с изпълнението на този план.

***
Часове наред се влачихме през гората и по здрач излязохме на трасето — шосето, което прекосяваше цяла Колима, шосе сред скали и блата, път, дълъг две хиляди километра, целият построен с ръчни колички и кирки, без каквито и да било механизми.

***
Физическата сила е нравствено мерило.

***
Властта развращава.

***
Принципът на моя век, на моето лично съществуване, на целия ми живот, изводът от моя личен опит, правилото, усвоено от този опит, може да бъде изразено с пестеливи думи. Първо трябва да се отвръща на плесниците, а чак на второ място — на подаянията. Трябва да се помни злото преди доброто. Всички добрини трябва да се помнят сто години, а всичко лошо — двеста. Ето с това схващане се отличавам от всичките руски хуманисти на деветнайсети и двайсети век.

***
Бригадирът е събирателната точка на небето и земята в лагерния живот.

***
Нахалството е втори късмет.

***
Какво знаем ние за мъката на другите? Нищо. За щастието на другите? Още по-малко.