Юлиан

Гор Видал

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Здраво книжно тяло, без забележки в текста.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1970 г.
Език:: Български
Страници:: 528
Корици:: Твърди
Категория:: Исторически романи
Ширина (мм):: 150
Височина (мм):: 225

БЕЛЕЖКА НА АВТОРА Когато Роберт Грейвз издаде продължението на „Аз, Клавдий", в своя предговор той с огорчение отбелязва, че доста голям брой критици са приели неговия роман за история, скалъпена от незначителните сплетни на Светоний, което според тях било много лесна работа. В „Клавдий богът" Грейвз ги опроверга с една дълга библиография, която включва почти всички по-значителни антични текстове, достигнали до наше време. За съжаление аз не съм чел толкова много. Но за да отговоря предварително на онези, които биха помислили, че единственият ми извор е бил „Историята“ на Амиан Марцелин (или дори „Упадъкът и падението на Римската империя" на Едуърд Гибън), аз давам в края на книгата една частична библиография. Животът на император Юлиан е изключително добре документиран. Запазени са три тома негови писма и съчинения, а неговите съвременници Либаний и С в. Грегорий Назиански са ни оставили живи описания на самия Юлиан. Въпреки че тази книга е роман, а не история, старал съм се да се придържам към фактите, като в редки случаи съм променял по нещо. Например малко е вероятно Приск да е посети г Юлиан в Галия. Но неговото присъствие там улеснява разказа. В Европа на Юлиан винаги се е гледало като на герой. Опитът му да спре християнството и да възроди елинизма и до днес има известия рочантично очарование; и той се явява на най-неочаквани места; особс--.о по време на Възраждането, а също и през XIX век. Двама толкова -ютивоположни по дух автори като Лсренцо ди Медичи и Хенрик Ибсен са писали пиеси за него. Но извън неповторимите вълнуващи пери-Егтии на Юлиановия живот и самият IV век представлява изключителен .-т?рес за нас. През петдесетте години, които разделят възцаряването --Z Юлиановия чичо, Константин Велики, и смъртта на самия Юлиан, християнството се утвърждава в империята. За добро или за зло, ние смі> голяма степен последица на това, което са били християните по онова време. За градовете използувам съвременните, не античните имена (Милано, не. Медиоланум), освен където старите имена са по-известни (Ефес, не Селджук)1. Патите давам по нашето летоброене: преди новата ера и след новата ера. Парите представляват сериозно затруднение. Не се знае с положителност точната покупателна стойност на парите през четвърти век, но вероятно златният солидус се е равнявал на около пет долара. Юлиан, Приск и Либаний, които разказват събитията, са писали па гръцки. Латинският им е бил по-слабо познат, което те бързат да ни напомнят, но от време на време те прибягват до латински термини, както и ние самите правим днес. Онези читатели, които очакват да намерят прочутите последни думи на Юлиан „Ти победи, галилеянино", ще ги търсят напразно — Юлиан никога не ги е изричал. Тези красноречиви слова принадлежат на Тео-дорет и са написани един век след смъртта на Юлиан. Тук искам да благодаря на Американската академия в Рим и на Института по класически проучвания в Атина, които ми позволиха да използувам библиотеките им. Г. В ----------------------------------------------------------------------------------------- 1 В българския превод е възприето обратною: предпочитат се латинските имена. Напр. Лутеция, а не Париж, освен за. някои географски названия в българските земи - Дунав, а не Данубиум - Б. пр.

Ключови думи: исторически книги, мемоари, биография, спомени, писма, Гор Видал, Юлиан