Тази книга е продължение на проучването „Кои сме ние, българите?”, отпечатано от ИК „Галик” през 2000 г. Тя е посветена на тайнството на зараждането на българския народ, за който още в V в. са казани следните думи: „Това е народът, който преди имаше всичко. Те мислят, че целият свят е открит пред тях.” Идвайки с тази слава, древните българи са разклатили Стария свят не само със своята военна мощ, но и със своята невиждана чистота на духа, за която дори в XI в. се сочи: „Те, българите, в старо време почитаха най-много справедливостта и законността, постигнаха чрез това големи трофеи и градовете и народите се присъединяваха към тях доброволно”. Този именно чист и непобедим народ е създал България и три века я е управлявал по закона на честта.

Но в учебниците има съвсем друга картина. Там древните българи се описват като малобройно племе, или дори орда, която изчезнала без следа и оставила като спомен само своето име. Тази теория е възникнала в началото на XX в., когато за древните българи не се е знаело почти нищо, освен тяхното висше звание KANACYBITI, което набързо е било изтълкувано като хан. Но намерените напоследък надписи на езика на Аспарух и откритите сведения за прародината на древните българи показаха, че тези идеи са един безпочвен мит. За да се развенчае докрай този мит и да се види как древните българи са породили днешния български народ, бе написана тази книга.