Изход

Владимир Топенчаров

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Здраво книжно тяло, без подчертавания в текста.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Булвест 2000
Град на издаване:: София
Година:: 1995 г.
Език:: Български
Страници:: 255
Корици:: Меки
Категория:: Българска проза
Ширина (мм):: 140
Височина (мм):: 200

Владимир Владимиром ГОПКПЧЛРОН (1933), инженер (1957) и математик (1965); кандидат на техническите науки (1963), доктор на математическите науки (1983). Професор (1969) във Висшия машинно-електротехнически институт - София; чел е лекционни цикли в Алжир, франция, Югославия, Германия, Мароко, Китай. Автор на 126 научни публикации по Механика и Математика, на 27 учебни пособия и на повече от 150 научни и обществени статии по въпросите на образованието и науката. Участник в много международни конференции и симпозиуми; сътрудничи на ЮНЕСКО от 1963. Член на БСП (1954); заема редица низови изборни длъжности. Активен политически публи-цист и издател след 1990 (повече от 50 статии, много интервюта, изяви в електронните медии). Член на Висшия съвет на БСП от 40-ия конгрес на партията и на Изпълнителното бюро (декември 1991). Народен представител в 37-то Народно събрание (1994). :copyright: Автор Владимир Владимиров Топенчаров професор от Техническия университет София, доктор на математическите науки Редактор и коректор Лидия Цанкова На онези, които са ме подпомагали, подкрепяли и обичали през тази трудна разделна 1992 година. Тази книга не е историческо изследване. Тя е откровен разказ за работата на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на БСП през страшната 1992 година. Така както съм я изживял и видял. Затова е много лична. Ролята на членовете на ИБ, често по-значителна от моята (особено на Н. Ананиева и Кр. Премянов) не винаги е представена и изтъкната по достойнство. Читателят ще влезе в скромната заседателна зала на IV етаж, ул. "Позитано“ 20, ще участва в разисквания, понякога бурни, но винаги искрени. Ще дискутира оживено до кавга в кабинета на Жан Виденов с още двама-трима другари противоречиви проблеми на текущата политика, на партията. И всичко сред потоци от клюки, в които "информацията“ се търси с лупа. Ще ходи по срещи с опоненти и приятели от различни политически хоризонти. Ще участва в сложни преговори, където са еднакво опасни и умно-то мълчание и глупашкото многословие, тайнствеността и отк-ровениченето, показната ерудиция и натрапчивото некултурие. Ще изпита очарование и разочарование от десетки хора, които са едни пред камери и микрофони и съвсем други в частните -макар и политически - разговори. Ще види Доган и Шерифе, "ястреби“ и "мравки“ от СДС, Дертлиев и Радославов, Петко Симеонов и Еленко Божков, д-р Константин Тренчев и проф. Кръстю Петков... Ще влезе във фоайетата на парламента, в офисите на много партии... Той ще бъде с мен и по масови събрания, където всъщност се градеше партийната политика и се търсеше изход през синята тъма. Там до голяма степен се подготви сривът на СДС и на правителството на Филип Димитров. Няма да скучае... Пиша истината такава, каквато съм я видял и проумял. Тя не е обективна - не е минала проверката на времето. Тя не е и цялата истина. Не всичко мога да напиша. Сигурно има дезинформации и контра-дезинформации, клюки и недоказуеми разговори. А и кой ли би ми повярвал, че пиша истината, само истината и цялата истина година след събитията!? Но все пак "кухнята“ на ИБ е пред читателя с цялата си сложност и противоречивост. С нашите колебания и решителност, твърдост и гъвкавост, когато се организираше отпорът срещу СДС, срещу надигналия глава фашизъм, хрещу опита да се върне страната към времето на богаташи и бедняци, на господари и слуги. 1992 бе най-страшната за българската левица след погрома от 1923-1925. Дори през Съпротивата (1941-1944) е било по-леко -имало е СССР, Червена армия и мощна антифашистка коалиция. Мнозина ще кажат: по-зле беше през декември 1989 - бяхме объркани; през 1990 - бяхме под натиска на улицата, завладяна от СДС; през 1991 - тогава "загубихме властта“. Вярно! Но натрупванията от ония години се изявиха в 1992 със страха от неизвестното, синьото, в обстановка на обедняване и обезверяване. 1992 бе и героична година. БСП оцеля организационно.........

Ключови думи: Български автори, българска проза, пътеписи от българи, политически възгледи