Най-първите

Георгий Шонин

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Неизползвана книга.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна младеж
Град на издаване:: София
Година:: 1983 г.
Език:: Български
Страници:: 150
Корици:: Меки
Поредици и библиотеки:: Стъпки в небето
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200

На приятелите, загинали по трудните космически пътища ПРЕДГОВОР КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ След като излезе първото издание на книгата "Най-първите“, получих много писма от читатели. Повечето ме питаха как и защо съм решил да напиша тази книга. Признавам честно — решението взех случайно. Веднъж, по време на.последната отпуска, която, както обикновено, прекарвах в Одеса, — града, където получих пътен лист за небето, — ме интервюира кореспондентът иа местния вечерен вестник. Задаваше* ми най-различни въпроси, а накрая изведнъж попита: — Вие нямате ли «ещо лично? — Какво именно? — не разбрах. — Ами дневник или някакви бележки. Та нали много ваши приятели дори книги написаха. — Не, дневници нямам. — Как нямате? Не може да бъде! Повярвайте ми, вършите непростима, извинете, глупост — разгорещи се темпераментният ми събеседник. — За това има много да съжалявате. Да участвувате в такива събития, да познавате такива — страшно е да се помисли! — хора, да работите заедно с такива момчета, да бъдете приятел на Юрий Гагарин — я нищо да не напишете! Просто кошмар! Баща ми казваше, че и най-тъпият молив е по-добър от острата памет. А той, смея да ви уверя, тия работи ги разбираше. Вземайте писалката или молива — не зная какво предпочитате повече, топче хартия, не, за вас, новака, по-добре тетрадка, и пишете, записвайте всичко, каквото помните. Иначе всичко ще изтече като вода, всичко ще премине като цвят. Прав ли съм? — завърши кореспондентът най-сетне своя монолог и се втренчи в мен с маслинените си изпъкнали очи. — Вие или Есенин? — Има ли значение? Важна е същността на въпроса. — Може ли веднага да почна? — взех вече да го "поднасям“. —* Защо не? Аз тръгвам, а вие ридайте и пишете — съвсем сериозно ме посъветва решителният одесчанин. Кореспондентът си отиде, но аз до края на деня не можах да забравя разговора ни. И сутринта започнах. Пишех в дебела тетрадка, бързах и чупех моливи. Писах ден, седмица, до края на отпуската. По-точно, не пишех, тази повест просто сама се лееше от душата ми върху хартията. А през 1976 година книгата "Най-първите“ видя бял свят. Получих много хубави отзиви за нея. През 1977 година тя беше удостоена с първата награда на ЦК на ВЛК.СМ "Н. А. Островски“. Много читатели ми препоръчваха да допълня книгата, да продължа своя разказ. Същото примамливо предложение получих и от издателство "Млада гвардия“. Почнах да се колебая. Но после съобразих, че хората винаги запомнят първото изпълнение на песента, а следващите само сравняват с него. Тази книга е моята песен за приятелите и другарите. Първата песен... и може би единствената. И аз реших да не я променям. Нека остане такава, каквато се родн — нежна и трепетна като първата любов. ГЕОРГИИ ШОНИН Герой на Съветския съюз, летец-космонавт на СССР, генерал-майор на авиацията. ** Понякога ни питат: "Защо работим толкова напрегнато? Защо работим така, макар да знаем, че работата износва, съсипва? Но нима хората, пред които е поставена важна задача, голяма цел, ще мислят за себе си? ... Истинският човек, истинският патриот, комсомолецът и комунистът никога не ще помислят за това. Главното е да се изпълни задачата!" Юрий Гагарин Тези думи на Юрий станаха наш девиз. Да, за нас, космонавтите, няма нещо, което не бихме дали за славата и честта на родината. Покоряването на космоса стана смисъл на живота ни. Прекрасно разбираме, че всеки нов полет е борба, жестока борба с неизвестността и за да победим в нея, трябва да се отдадем изцяло, напълно, както правеше това нашият боен другар Гагарин. Животът на Юрий, името му за нас е пример на беззаветно служене на отечеството. Той ни проправи пътя в космоса и ние вървим по този път като пратеници на всички хора от нашата прекрасна синя планета. В детството си бленувахме за алени платна на бригантини. .. Но истински щастлив и благословен е само оня, който цял живот върви под тези платна независимо каква конструкция има корабът, над който ги е вдигнал да се аленеят. И днес, когато съм на четиридесет години, аз виждам тези платна на надежда и романтика такива, каквито ги видях осемнадесетгодишен — издути от вятъра, зовящи ме в далечината.

Ключови думи: книги за космонавти