КЪМ МАЛКИТЕ ЧИТАТЕЛИ
С обич към вас съм писал тия стихове, обречени на вас. С обич към вас и с мили спомени за онова време, когато и аз съм бил дете като вас.

Байлово се казва моето малко и хубаво село, където съм се родил и където съм прекарал незабравимите детски години.

Много е хубаво моето родно село. То е наредило малките си бели къщички с червено гривосани по края прозорчета по едно разлато възвишение — там, където Средна гора се откача от нейната майка Стара планина и повежда дружини от малки и големи върхове на изток към Тракия. Обърнато право срещу слънцето, то се радва и гледа през дивите овошки на дворовете си един живописен, весел и зелен простор от поляни, долинки, ниви, напостлани между шубракови синури като пъстри черги, малки кичести горички и едвам доловими живи петна на селца. Право насреща тоя простор се прегражда от зъбчатата верига на Рила — зиме бял сън, лете синкаво видение. На запад пък стои достойно изправена до небето хубавицата Витоша и всяка вечер спокойно изпраща и закрива залязващото слънце.

Сред тая хубава родна картина, заградена в тая чудна рамка, съм прекарал моето безгрижно детство. Тук най-напред съм почувствувал живота, тук най-напред съм се запознал със света. Много пролети, много лета, много есени и много зими съм се учудвал над странните промени в природата, над неочакваните случки в живота. В нескончаеми игри край селската рекичка в скитане по полето и по горите, в приятелска дружба с животните, с птичките, с пеперудите, с тревите, с цветята растеше моята детска душа и се развиваше моят ламтеж за знание.

Тук, в тоя прекрасен кът, съм научил нашия хубав език, тук съм чул чудната българска песен, извезана от красотата на най-хубави думи. Тук съм опознал нашия работлив народ, нашия човек — българина и неговата широка, добродетелна, отзивчива душа.

Тук, в тоя прекрасен кът, е затрептяло моето сърце от обич към нашата хубава и ощастливена от природата родина.

Тоя трепет на сърцето ми — това са тия малки стихове, които ви поднасям в тая книжка.

Елин Пелин