Това е заглавието на книга от френския мореплавател-самотник Ален Кола, който вече не е сред живите. Тя разказва за предизвикателството пред всеки, в чиято гръд тупти сърце на ветроходец. Разказва за изкушението да не му устоиш, което може да ти струва живота. Нос Хорн - средоточие и цел за уменията на всеки моряк, дръзнал да поеме риска и да премине край мястото.

Ален Кола твърди, че каквото е Айфеловата кула за Париж, това е и нос Хорн за ветроходството. По пътя към осъзнаването на тази мечта авторът откроява какво е да бъдеш насърчен от самото начало. Привежда и пример - като дете мечтаел за мига, в който като седне на стол, краката му да опират земята. Тогава неговият баща измайсторил малко кресло и чудото се случило. Като изпълнява желанието му, родителят вдъхва първата сериозна надежда.

«Изглежда, оттогава зная, че мечтите трябва да се осъществяват, и това беше може би най-хубавият подарък, който съм получил от баща си." - пише Ален Кола. Просто нещо. Краката ти да достигат земята. Учудващо зряло желание за седемгодишно момче." С.Белева

Нос Хорн (на нидерландски: Kaap Hoorn, на испански: Cabo de Hornos) е най-южната точка на Южна Америка, разположен на Огнена земя (55°59′ ю. ш. 67°17′ з. д.).
Открит е през 1616 година от холандските мореплаватели Якоб Лемер и Виллем Корнелис Схаутен. Назован е на името на родния град на Схаутен — Хоорн.
Климатът на носа е колеблив, температурата варира от −2 °C до +14 °C.
Времето е основно ветровито и мрачно. Дъждове валят в големи количества, в голяма част от годината.
На нос Хорн е разположен знаменитият морски фар, чийто персонал от няколко човека пребивава на острова целогодишно.
Нос Хорн е често срещан в романите за мореплаватели и друга художествена литература. Един от най-известните романи, в който се описва нос Хорн, е Корабокрушението на "Джонатан" от великия френски писател Жул Верн.