Аз нямах аку-аку.
Пък и не знаех какво е аку-аку, та дори и да имах, едва ли щях да мога да го използувам.
Всеки благоразумен човек на Великденския остров си има аку-аку и там аз също се сдобих с такова нещо...

Книгата "Аку-аку" е разказ за пътешествието до Великденския остров - най-усамотеното кътче на света. Най-близката суша, която жителите му могат да видят, се намира на небосвода - луната и планетите.
На този далечен остров - на изток от слънцето и на запад от луната - на човека е хрумнала една от най-странните идеи. Никой не знае кому е дошла тя и никой не знае защо, понеже това се е случило преди Колумб да поведе белите хора към Америка и с това да открие пътя към големия и непознат Тихи океан. Докато европейците вярвали, че светът свършва при Гибралтар, съществували други мореплаватели, които знаели повече. Изпреварвайки своето време, те порели вълните на непознатия и неизследван океан, достигайки до най-самотното островче на земята. Тук слезли на брега, наточили своите каменни брадви и се заели да осъществят едно от най-забележителните строителни начинания на древността. Те не строели крепости и замъци или бентове и пристани, а правели гигантски каменни фигури на хора, високи колкото къщи и тежки колкото железопътни вагони; много от тях завличали надалеч и ги изправяли върху огромни каменни тераси из целия остров.
Как са могли да вършат това преди века на техниката? Никой не знае. И ето - фигурите, сътворени от тях, се извисяват към небето, а народът, който ги е създал, отдавна е изчезнал...