Студии върху българските обреди и легенди. Том 1-2
Михаил Арнаудов
За особеностите на екземпляра

✕

- СъстояниеМного добро
- ЗабележкаПочти отлични.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоБАН
- Град на издаванеСофия
- Година1971-1972 г.
- ЕзикБългарски
- Страници815
- КорициТвърди
- Категория
Том 1 - 1 част-Нестинари в Тракия. 2 част-Летни обичаи и магии
Том 2 - 3 част-Кукери и русалии. 4 част-Вградена невеста
Научният труд на акад. проф. Михаил Арнаудов, озаглавен „Студии иърху българските обреди и легенди“, обхваща два тома, посветени на българските стари народни култове и обичаи, свързани в много отношения с религиозното и кул-турното наследство на близки и по-далечни народи. Той осветлява мирогледни и социални традиции на народа, които разкриват важни страни от битовото и поетическото наследство на дедите ни. За него акад. проф. Петър Динеков се произнася по следния начин:
„Трудът на академик Михаил Арнаудов е извънредно важен — той ни въвежда в богатия и извънредно интересен свят на легендите и обичаите на нашия народ. Той дава нс само богата картина на легендите и обичаите, но преди всичко ги подлага на обстосн анализ по отношение на тях-иата същност, произход и роля в народния бит. Българската наука не познава но-обшнрио, по-аргуменгирано, по-задьлбо-чено изследване в тази област.“
„Този обстоен и умело написан труд има несъмнена научна стойност, а за младите научни работници ще бъде цяла шко.ла по широта на погледа и ерудиция. Но трудът представя интерес и за по-широки читателски кръгове, за всички ония, които искат да проникнат в културата и историята на своя народ.“
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор 5
Увод 7
Първа част
Нестинари в Тракия
Глава I
Наблюдения и свидетелства 17
I. Съобщения от 1866 до 1917 г. — 1. Първо описание на П. Р. Славейков (1866).
2. Второ съчинение на П. Р. Славейков (1875)— 3. Описание на С. Русев (1891). — 4. Описание на С. Шивачев (1898). — 5. Описание на отец Дионисий (1903). — 6. Описание на Хр. Силянов (1906). — 7. Описание на Д. Маринов (1914). — 8. Описание на Д. Мишев (1917)................ 18
II. Нашата анкета от 1914 до 1919 г. — 1- Гръцките села Кости и Бродилово.—-2.
Разказ на Д. Маргаритов за Кости.—3. Разказ на В. Полихранов за Кости,Бродилово и Маджура.— 4. Разказ на Т. Бояджиев за Кости, Бродилово и Урга-ри. — 5. Нестинарите в Ургари. — 6. Разказ наН. Кротков за Пиргоплу. —
7. Разказ на Братя Дикови за Блаца.—8. Нестинари в Маджура и Урумбегли.—
9. Нестинари в Пенека и Ятрос. — 10. А. Разбойников за нестинарите в Бу-нархисар................................ 32
Глава II
Обща картина на нестинарството 48
Нестинарските села.—Сборове на храмовите празници.— Нестинарската обредност и вяра. — Нестинари и нестинарки. — Прихващания. — Игра в огъня и пророчества. ........................
Глава III Родство и аналогии 68
I. Опити за обяснение у нас. . . — Нестинари и култ на Дионис. — Методата на
Ланг и Фрезър............................ 69
II. Средлетни огньове в Източна Европа.— Средлетни огньове в Западна Европа. —
Огънят в демонологията и катартиката.................
III. Газене жарава у древните народи. —Подновяване на огъня в Китай. — Ки-
тайско-български успоредици. — Огнени игри в Индия.......... 85
IV. Екстатични танци у езиди и дервиши. — Култ на Митра, маздеизъм и манихей-
ство. — Митраизъм и нестинарство.................... 96
V. Сибирските шамани: екстаз и пророчества,— Шаманизмът у якутите. — Магьо-
сници в Китай.— Шамани в Африка, Америка и Австралия........ 106
50
Г л а в a I V Теоретически предпоставки
I. Нестинарството като мистерия. •— Цел и изпълнители на мистерията. — Пост,
очищения и самоизмъчвания.—■ Аналогична практика в древните култове . . 119
II. Екстатични видения и преживявания. —Мистическо съзерцание у шамани, хри-
стиянски светци и др. — Истерични припадъци и каталепсия. — Нестинарски прихващания и пренасяния....................... 129
III. Празнични сборове и процесии. — Култов танец и екстаз. — Религиозни епи-
демии като масово внушение...................... 142
IV. Нестинарите като пророци и вражалци. — Св. Константин като дух покрови-
тел. — Анестезия на огнеиграчите. — Производство и значение на „нестинар“ 152
Втора част Летни обичаи и магии
Г л а в a I
Обичаи за дъжд 155
(Покръсти, Пеперуда, Гонене змей)
I. Древни и съвременни обреди за дъжд. —■ Покръсти или Скръсти у българите. —
Крета и Заветина у сърбите. — Езически и християнски въззрения. ... 166
II. Пеперуда и додолки в Западна България.— Пеперуда в Източна*България.—Оби-
чай и песен по разни места. —• Додолки в сръбските краища. — Пеперуда у румъни и гърци.—Общобалканска основа на обредността......... 175
III. Аналогични обичаи другаде. — Разни форми на потапяне и обливане. — Гоне-
не змей при засуха........................... 199
Глава II
Герман — Скалоян 203
I. Герман в Източна България.— Герман в Северозападна България.— Герман и кук-
лата му по разни места. — Калоян или Скалоян у румъните....... 204
II. Купало, Марена, Кострома и Ярило в Русия. — Погребение или потапяне на ку-
кла в Западна Европа. —Обредна процесия за дъжд в Китай....... 212
III. Култ на Адонис и Тамуз.— Основен смисъл на митове и обреди.— Герман като
обредно изнасяне на сушата....................... 217
IV. Герман като тракийско наследство.'—Легенда и поверия за Герман-градушкар.
— Българският Герман и румънският Скалоян.............. 226
Глава III
Еньовден 235
I. Празникът на лятното слънцестоене. — Култ на Fors Fortuna и гадане по жребие.
— Българската еньовденска обредност.................. 235
II. Лековити и магически билки. —-Песни за магически билки. — Еньовски ве-
нец и еньовска китка в българските обичаи.— Сродни обичаи в Източна и Западна Европа. — Къпане и миене сред лято............... 242
Г л а в a I V
Бродници-житомамници 255
I. Магии за увеличаване личното благосъстояние.— Обиране плода на нивите във Ве-
ликотърновско, Кюстендилско, Софийско, Врачанско и пр. — Бродници-житомамници и магии против тях. — Мамене млякото срещу Гергьовден. — Сродни обичаи в Сърбия и в Русия ...................... 256
II. Принципи на имитативната и контагиозната магия. — Елементи и форми на ма-
гическото грабене. — Заклевания и наричания............. 270
III. Голотата в обреди и култови действия. — Теория на голотата като табуиране [278
IV. Заголването като симулация на полов акт. — Преживелици от магическо опло-
дяване в Европа ............................ 284
Г л а в а V
Напяване на пръстените 289
(Еньова буля)
1?"Родство между магия и гадаене. — Гадаения на Еньовден.......... 290
II. Първи описания на обичая.'—Обичаят в Източна Тракия.— Обичаят в Западна
Тракия. — Обичаят в Североизточна и Северозападна България...... 296
III. Клидон у гърците. —Обичаят в Атина и по островите. — Обичаят в Тесалия, Ма-
ла Азия и Източна Тракия. •— Клидон у арумъните............ 312
IV. Съставни елементи на обичая. — Типична схема у нас и у гърците,— Древно по-
текло на клидон............................. 324
V. Наричания за щастие у българи и гърци. — Магически реквизити при гадаенето 333
Прибавки
1. П. Р. Славейков за нестинари и клидон................... 338
2. Припевки и наричания на Еньовден (Нова година, Гергьовден, Ивановден) . . . 340
'а.
Том 2 - 3 част-Кукери и русалии. 4 част-Вградена невеста
Научният труд на акад. проф. Михаил Арнаудов, озаглавен „Студии иърху българските обреди и легенди“, обхваща два тома, посветени на българските стари народни култове и обичаи, свързани в много отношения с религиозното и кул-турното наследство на близки и по-далечни народи. Той осветлява мирогледни и социални традиции на народа, които разкриват важни страни от битовото и поетическото наследство на дедите ни. За него акад. проф. Петър Динеков се произнася по следния начин:
„Трудът на академик Михаил Арнаудов е извънредно важен — той ни въвежда в богатия и извънредно интересен свят на легендите и обичаите на нашия народ. Той дава нс само богата картина на легендите и обичаите, но преди всичко ги подлага на обстосн анализ по отношение на тях-иата същност, произход и роля в народния бит. Българската наука не познава но-обшнрио, по-аргуменгирано, по-задьлбо-чено изследване в тази област.“
„Този обстоен и умело написан труд има несъмнена научна стойност, а за младите научни работници ще бъде цяла шко.ла по широта на погледа и ерудиция. Но трудът представя интерес и за по-широки читателски кръгове, за всички ония, които искат да проникнат в културата и историята на своя народ.“
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор 5
Увод 7
Първа част
Нестинари в Тракия
Глава I
Наблюдения и свидетелства 17
I. Съобщения от 1866 до 1917 г. — 1. Първо описание на П. Р. Славейков (1866).
2. Второ съчинение на П. Р. Славейков (1875)— 3. Описание на С. Русев (1891). — 4. Описание на С. Шивачев (1898). — 5. Описание на отец Дионисий (1903). — 6. Описание на Хр. Силянов (1906). — 7. Описание на Д. Маринов (1914). — 8. Описание на Д. Мишев (1917)................ 18
II. Нашата анкета от 1914 до 1919 г. — 1- Гръцките села Кости и Бродилово.—-2.
Разказ на Д. Маргаритов за Кости.—3. Разказ на В. Полихранов за Кости,Бродилово и Маджура.— 4. Разказ на Т. Бояджиев за Кости, Бродилово и Урга-ри. — 5. Нестинарите в Ургари. — 6. Разказ наН. Кротков за Пиргоплу. —
7. Разказ на Братя Дикови за Блаца.—8. Нестинари в Маджура и Урумбегли.—
9. Нестинари в Пенека и Ятрос. — 10. А. Разбойников за нестинарите в Бу-нархисар................................ 32
Глава II
Обща картина на нестинарството 48
Нестинарските села.—Сборове на храмовите празници.— Нестинарската обредност и вяра. — Нестинари и нестинарки. — Прихващания. — Игра в огъня и пророчества. ........................
Глава III Родство и аналогии 68
I. Опити за обяснение у нас. . . — Нестинари и култ на Дионис. — Методата на
Ланг и Фрезър............................ 69
II. Средлетни огньове в Източна Европа.— Средлетни огньове в Западна Европа. —
Огънят в демонологията и катартиката.................
III. Газене жарава у древните народи. —Подновяване на огъня в Китай. — Ки-
тайско-български успоредици. — Огнени игри в Индия.......... 85
IV. Екстатични танци у езиди и дервиши. — Култ на Митра, маздеизъм и манихей-
ство. — Митраизъм и нестинарство.................... 96
V. Сибирските шамани: екстаз и пророчества,— Шаманизмът у якутите. — Магьо-
сници в Китай.— Шамани в Африка, Америка и Австралия........ 106
50
Г л а в a I V Теоретически предпоставки
I. Нестинарството като мистерия. •— Цел и изпълнители на мистерията. — Пост,
очищения и самоизмъчвания.—■ Аналогична практика в древните култове . . 119
II. Екстатични видения и преживявания. —Мистическо съзерцание у шамани, хри-
стиянски светци и др. — Истерични припадъци и каталепсия. — Нестинарски прихващания и пренасяния....................... 129
III. Празнични сборове и процесии. — Култов танец и екстаз. — Религиозни епи-
демии като масово внушение...................... 142
IV. Нестинарите като пророци и вражалци. — Св. Константин като дух покрови-
тел. — Анестезия на огнеиграчите. — Производство и значение на „нестинар“ 152
Втора част Летни обичаи и магии
Г л а в a I
Обичаи за дъжд 155
(Покръсти, Пеперуда, Гонене змей)
I. Древни и съвременни обреди за дъжд. —■ Покръсти или Скръсти у българите. —
Крета и Заветина у сърбите. — Езически и християнски въззрения. ... 166
II. Пеперуда и додолки в Западна България.— Пеперуда в Източна*България.—Оби-
чай и песен по разни места. —• Додолки в сръбските краища. — Пеперуда у румъни и гърци.—Общобалканска основа на обредността......... 175
III. Аналогични обичаи другаде. — Разни форми на потапяне и обливане. — Гоне-
не змей при засуха........................... 199
Глава II
Герман — Скалоян 203
I. Герман в Източна България.— Герман в Северозападна България.— Герман и кук-
лата му по разни места. — Калоян или Скалоян у румъните....... 204
II. Купало, Марена, Кострома и Ярило в Русия. — Погребение или потапяне на ку-
кла в Западна Европа. —Обредна процесия за дъжд в Китай....... 212
III. Култ на Адонис и Тамуз.— Основен смисъл на митове и обреди.— Герман като
обредно изнасяне на сушата....................... 217
IV. Герман като тракийско наследство.'—Легенда и поверия за Герман-градушкар.
— Българският Герман и румънският Скалоян.............. 226
Глава III
Еньовден 235
I. Празникът на лятното слънцестоене. — Култ на Fors Fortuna и гадане по жребие.
— Българската еньовденска обредност.................. 235
II. Лековити и магически билки. —-Песни за магически билки. — Еньовски ве-
нец и еньовска китка в българските обичаи.— Сродни обичаи в Източна и Западна Европа. — Къпане и миене сред лято............... 242
Г л а в a I V
Бродници-житомамници 255
I. Магии за увеличаване личното благосъстояние.— Обиране плода на нивите във Ве-
ликотърновско, Кюстендилско, Софийско, Врачанско и пр. — Бродници-житомамници и магии против тях. — Мамене млякото срещу Гергьовден. — Сродни обичаи в Сърбия и в Русия ...................... 256
II. Принципи на имитативната и контагиозната магия. — Елементи и форми на ма-
гическото грабене. — Заклевания и наричания............. 270
III. Голотата в обреди и култови действия. — Теория на голотата като табуиране [278
IV. Заголването като симулация на полов акт. — Преживелици от магическо опло-
дяване в Европа ............................ 284
Г л а в а V
Напяване на пръстените 289
(Еньова буля)
1?"Родство между магия и гадаене. — Гадаения на Еньовден.......... 290
II. Първи описания на обичая.'—Обичаят в Източна Тракия.— Обичаят в Западна
Тракия. — Обичаят в Североизточна и Северозападна България...... 296
III. Клидон у гърците. —Обичаят в Атина и по островите. — Обичаят в Тесалия, Ма-
ла Азия и Източна Тракия. •— Клидон у арумъните............ 312
IV. Съставни елементи на обичая. — Типична схема у нас и у гърците,— Древно по-
текло на клидон............................. 324
V. Наричания за щастие у българи и гърци. — Магически реквизити при гадаенето 333
Прибавки
1. П. Р. Славейков за нестинари и клидон................... 338
2. Припевки и наричания на Еньовден (Нова година, Гергьовден, Ивановден) . . . 340
'а.
Ключови думи:
Студии върху българските обреди и легенди том 1-2, Михаил Арнаудов