Selected writings. Vol. 1-5

Roman Jakobson

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Много добре запазени книги, следи от времето по облжките, два тома са без обложки.
Език:: Многоезична
Наличност:: 1 бр.

За изданието

Издателство:: Mouton
Година:: 1971-1979 г.
Език:: Многоезична
Страници:: 3715
Корици:: Твърди
Категория:: Езикознание и семиотика
Тегло (гр.):: 7125
Ширина (мм):: 165
Височина (мм):: 245

Volume 1: Phonological Studies Volume 2: Word and Language Volume 3: Poetry of Gramamar and Grammar of Poetry Volume 4: Slavic Epic Studies Volume 5: On Verse, Its Masters and Explorers Роман Осипович Якобсон (р. 23 октомври 1896 - п. 18 юли 1982) е руски лингвист и литературен теоретик, свързан с формалистката школа, който се утвърждава като един от най-влиятелните лингвисти на 20 век и като един от първите учени, развиващи структурния анализ на езика, поезията и изкуството. Един от бащите на семиотиката. Биография Якобсон е роден в заможно семейство от еврейски произход в Русия и той проявява интерес към езика на много ранна възраст. Като студент е водеща фигура в московския лингвистичен кръг и играе важна роля в московското авангардно изкуство и поезия. Якобсон има контакти с работата на Фердинанд дьо Сосюр, насочвайки вниманието си към начина, по който структурата на езика обслужва собствената му функция - да отдава информация между говорещите. 1920 е година на политическа промяна в Русия и Якобсон заминава за Прага като член на съветска дипломатическа мисия, за да завърши обучението си. Той се задълбочава едновременно в академичния и културен живот на Чехословакия и установява близки отношения с много чешки поети и литературни дейци. Той също така впечатлява чешките академици със своето изучаване на чешки стихове. През 1926, заедно с Вилем Матезиус и други той става един от основателите на Пражкия лингвистичен кръжок (сред другите членове са Николай Трубецкой, Рене Уелек, Ян Мукаржовски). Там многото му разработки върху фонетиката подпомагат развитието на работата му, свързана със структурата и функцията на езика. Всеобщата структурно-функционална теория на фонетиката на Якобсон, базирана на йерархията на отличителните фигури, е първото успешно решение на нивото на лингвистичен анализ съгласно хипотезите на Сосюр. Този начин на анализи е прилаган от неговото протеже Мишел Силвърстейн в редица основни статии за типологията на лингвистичната функция. Якобсон напуска Прага в началото на Втората световна война, преди нахлуването на германците в Чехословакия, и заминава за Скандинавия, където се свързва с Копенхагенския езиков кръг и мислители като Луи Йелмслев. Когато войната продължава на запад, той отлита за Ню Йорк, за да стане част от най-широката общност от интелектуални имигранти, който са там. Той има също близки отношения с чешката емигрантска общност в този период. В Свободния университет на висши науки, той среща и се свързва с Клод Леви-Строс, който също изиграва важна роля за откриването на структурализма. През 1949 г. Якобсон се премества в Харвардския университет, където остава до пенсионирането си. През последното си десетилетие използва офис в Масачузетския технологичен институт, където е почетен (емеритус) професор. В началото на 60-те години на 20 век Якобсон започва да набляга повече на всестранните полета на езика и да пише за комуникативните науки като цяло.

Ключови думи: Roman Jakobson, Selected writings