Между 97 и 109 г. Плиний публикувал 9 книги със свои писма. Всички те са достигнали до наши дни и са образец на епистоларния жанр. Писмата са адресирани до различни хора: с някои от тях Плиний споделя ежедневните си грижи, с други разсъждава за поезия, с трети обсъжда политически събития. Писмата на Плиний са незаменим източник на информация за живота и устройството на Римската империя от времето на Домициан, Траян и Нерва.
В писмата си до Тацит Плиний разказва за изригването на Везувий през 79 г., чийто свидетел става лично (Писма, VI-16, VI-20). Описва огромния облак, надигнал се над кратера на вулкана, градушката от пепел и камъни и земетресението, довело до появата на цунами. Плиний описва смъртта на своя вуйчо, който побързал да изследва необичайното природно явление. Той се отправил натам с ескадрата, чийто командир бил по това време, достигнал до Стабии, където бил «задушен от тежкия въздух».
Десетият том от писмата на Плиний съдържа преписката му с император Траян, с който имал твърде близки отношения. Плиний се съветва с владетеля по проблемите във Витиния, съобщава му за разкрити факти на корупция. Освен това в писмата на Плиний до Траян е едно от най-ранните писмени упоменавания за християните. Плиний разказва за някои християнски обреди, за това с каква твърдост християните отстоявали религията си и не желаели да почитат култа към императора. Плиний се колебаел дали да обръща внимание на анонимни доноси обвиняващи християни и търси съвет от императора. Траян оправдава подхода му и го съветва да не обръща внимание на доносите.
Ключови думи: Гай Плиний, Артемидор, грижи, поезия, събития, Рим, империя, Домициан, Траян, Нерва
