Спомени

Бениамино Джили

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Леко "прегънат" ъгъл от лист. Листоветте не са отваряни.
Наличност:: повече от 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Музика
Град на издаване:: София
Година:: 1984 г.
Език:: Български
Страници:: 303
Корици:: Меки
Преводач:: от италиански Светослав Колев
Художник:: Божидар Икономов
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Тегло (гр.):: 155
Формат:: 84/108/35
Ширина (мм):: 125
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 15

Бениамино Джили е най-прочутият италиански тенор след Карузо. Бениамино Джили (на италиански: Beniamino Gigli) е италиански оперен певец, считан за един от най-великите тенори в историята на оперното изкуство. Роден е в малкото адриатическо градче Реканати, шестото и последно дете в семейството на обущар. Единственото наследство, което получава от баща си, е страстта към операта. Преди още да навърши седем години е приет в местния църковен хор, където от органиста и свещеника получава своите първи музикални уроци. Поради изключителната бедност на семейството си, на 12 години Джили е принуден да напусне училище и започва работа като шивач и дърводелец. На 17 години заминава за Рим, за да получи музикално образование като частен ученик при различни вокални педагози. За да се издържа, работи като домашен прислужник и продавач в дрогерия. През 1911 успява да получи месечна стипендия в размер на 60 лири, за да продължи обучението си в Музикалния лицей (днес Академия "Санта Чечилия"). Големият успех идва през 1914 г., когато Бениамино Джили е 24-годишен. На международния певчески конкурс в Парма той печели първото място в конкуренция с още 105 участника. Председателят на журито, прочутият в онези години певец Алесандро Бончи (Alessandro Bonci), записва в дневника си: "Abbiamo finalmente trovato il tenore!" ("Най-сетне намерихме тенорът!"). Така може би е мислела и публиката в Ровиго, където на 15 октомври 1914 г. Джили прави своя професионален дебют в ролята на Енцо от операта на Понкиели "Джоконда". Това е тенорът, когото цяла Италия очаква вече десет години, след като обиденият от италианската публика Енрико Карузо заминава на доброволно изгнание в нюйоркската Метрополитън опера. (Карузо неколкократно е бил освиркван от публиката в Италия, заради демонстративния му отказ да се съобрази с тогавашната традиция и да наема платени клакьори).

Ключови думи: Б. Джили, оперно пеене, тенор, италианец