Аз съм математик

Норберт Винер

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: С посвещение.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна младеж
Град на издаване:: София
Година:: 1969 г.
Език:: Български
Страници:: 350
Корици:: Твърди
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Ширина (мм):: 140
Височина (мм):: 200

СЪДЪРЖАНИЕ стр. 9 Предисловие стр. 11 Първи стъпки «а математическото поприще стр. 41 Международният конгрес на математиците в Стразбург. 1920 стр. 69 Години на възмъжаване. 1920—1925 стр. 87 Европейският период от моя живот. Макс Борн и квантовата механика стр. 109 Стипендията Хугенхайм. Сватбено пътешествие из Европа. стр. 122 Творчески успехи и радости. 1927—1931 стр. 145 Временен преподавател в Кембриджкия университет. стр. 162 Отново у дома. 1932—1933. стр. 170 Предвестници на катастрофата. 1933—1935. стр. 180 Китай. Околосветско пътешествие, стр. 200 Предвоенни години. 1936—1939. стр. 214 Военни години. 1940—1945. стр. 266 Мексико. 1944. стр. 283 Учените пред лицето на моралните проблеми. Атомната бомба. 1942 стр. 302 Нанси, кибернетика, Париж и след Париж. 1946—1952 стр. 325 Индия. 1953. стр. 340 Епилог стр. 349 От редакцията *** ПРЕДИСЛОВИЕ Аз току-що свърших да диктувам последните думи от тая книга, в която се говори за живота ми от момента, когато през 1919 година, на 24 години, постъпих в МТИ. Първата част, която излезе под заглавие "Бившият вундеркинд", беше посветена на детството и младостта ми. Сега аз написах книга за зрелия»период от живота ми и за пътя, който изминах като учен. В нея съм разказал за моите трудове, за пътуванията ми и личните ми преживявания и се надявам, че тя ще даде ясна представа за вътрешната еволюция, която съм изживял. Моята цел беше да обясня същността на дълбоко научните идеи на хората, които се интересуват изобщо от математика и сигурно не се занимават с нея на практика. Затова се стремих навсякъде, където е възможно, да избягвам научна-ra терминология и да излагам мислите си на общодостъпен език. Изпълнението на такава задача е прекрасна школа за всеки автор; наистина при това положение винаги съществува рискът, че целта няма да бъде постигната. Широкото използуване на научната терминология превръща литературния език в жаргон, но, от друга страна, опитът да се предаде смисълът на някаква научна идея, без да се прибягва до помощта на точните и ясни понятия, изработени в продължение на цялостното развитие на науката, лесно може да завърши с неуспех, защото тази работа е много по-трудна, отколкото това може да се стори на критика, който обикновено има работа с художествена литература. Тъй или иначе, аз посветих две години на тази книга, за чиито достойнства и недостатъци могат да съдят само другите, и сега, за да мога да определя доколко успешно съм се справил със задачата си, на мене ми остава да чакам само присъдата на публиката. Естествено, възниква въпросът: защо съм се заел с толкова неблагодарен труд? В най-добрия случай тази книга нищо няма да прибави към моята репутация на учен, който още е способен да се занимава с наука, а в най-лошия ще бъде прекрасен повод да се изкажат против мене всички, които са заинтересувани от. гова. Честно казано, и аз точно не зная защо ми беше необходимо всичко това. Изглежда тук някаква роля играе писателското тщеславие, към което се присъединява желанието ми да покажа, че като човек и учен аз мога да постигна нещо и извън пределите на избраната сфера за дейност. Но освен тези мотиви — аз не виждам причини да ги крия — имах, разбира се, и по-сложни подбуди. Също както при работата над първия гом от автобиографията си, аз се мъчех преди всичко да си възвърна онова душевно спокойствие, което настъпва, когато човек, размишлявайки над онова, което е останало назад, идва до пълното разбиране на своето минало. Освен гова на мене ми се искаше да споделя някои мисли с ония, които имат намерение да посветят живота си на математиката или на някоя друга наука. Струва ми се, че нашето интелигентно общество лошо си представя какви са задълженията на човека, който се занимава с наука, и в каква обстановка протича животът на учения. Аз мисля, че имам право да се опитам да запълня тази празнина. И най-сетне — аз никога по-рано не съм имал възможност последователно да разкажа за всички проблеми, които са ме интересували, поотделно изложени в публикувани в миналото трудове, да ги представя в онзи хронологичен ред, в който те са възниквали пред мене. В процеса на писането аз обсъждах тази книга с много мои колеги; между тях искам да спомена имената на професор Карл Дойч от катедрата по хуманитарни науки при МТИ, професор Арман Зигел от Бостънския университет, д-р Дана П. Фарнсуърт, която по-рапо работеше в катедрата по медицина при МТИ, а сега е професор по хигиена в Хар-вардския университет, и д-р Морис Шафетц. Освен това искам да благодаря на многото секретари, които писаха под моя диктовка, на моите приятели, които изказаха за книгата редица критически бележки, и на всички, които ми помогнаха да я подготвя за издаване. Норберт Винер Кембридж (Масачузетс) Рожденият ден на Уошингтън 1955 год. 1* 22 февруари — националният празник на САЩ.