Спомени, статии, писма

Николай Масалитинов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Леки забележки по обложката.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Наука и изкуство
Град на издаване:: София
Година:: 1987 г.
Език:: Български
Страници:: 378
Корици:: Твърди
Категория:: Мемоари, биографии, писма

Ако има чужденец, който е обичал безкрайно българските артисти и е раздал опита и знанията си за развитието на театъра в България, това е Николай Осипович Масалитинов. Именитият актьор, режисьор и педагог е роден на 28 август, през 1880 г. в Харков, Русия. Учи различни специалности, преди да избере изкуството и да постъпи в класа на Александър Федотов в Московското императорско театрално училище. През 1907 г. на абсолвентската му премиера присъстват двамата колоси Константин Станиславски и Владимир Немирович-Данченко. Те харесват Масалитинов и го канят да играе в Московския художествен академичен театър (МХАТ). До 1919 г. той е артист в престижната трупа, преминавайки от малки роли до превъплъщаването в изключително сложни образи на сцената. Войната слага пръст върху кариерата му в Москва, но пък печели за България и националния ни театър забележителна фигура. От 1924-а Масалитинов става част от Народния театър в София. Още следващата година е назначен за главен режисьор - пост, на който остава до 1944-а. До смъртта си през 1961-ва е неизменен авторитет в трупата. Поставя близо 140 пиеси, сред които "Тартюф", "От ума си тегли", "Ревизор", "Без зестра", "Живият труп", "Врагове", "На дъното", "Опечалена фамилия", както и българските класики "Майстори", "Албена", "Боряна", "Вражалец", "Царска милост" и др.