Сказание за железния кръст не е предизвикало в славистиката любопитството, което заслужава, затова са известни малко на брой негови преписи. В нито един от тях няма знак за авторство в надслова. И няма да го има при неоткритите - убедени сме. Такава е природата на този паметник, тайно послание към нас, надникнали в него след почти единадесет века. Направените от нас наблюдения над словото, етнокултурния контекст и езика му сочат, че може би е дело на книголюбеца Симеон, цар на българите (893-927), но не го надписахме с неговото име, защото в този случай се изисква "обществен договор".
Ние, трима преподаватели в Университета на Света гора "Св. св. Кирил и Методий", се докоснахме до обаянието на Сказание за железния кръст не само по стечение на обстоятелствата. Със съзнанието, че нашият труд ще предизвика интереса сред изследвачите на славянската православна цивилизация (Славия Ортодокса), поднасяме го с готовността да приемем всяка добронамерена забележка за грешките и несвършеното. А ако заслужаваме похвала, то НЕ НАМ, НЕ НАМ, А ИМЕНИ ТВОЕМУ!
23 април, Гергьовден, лято 2005-о, в Царевград Търнов
Анчо Калоянов
Мария Спасова
Тодор Моллов

Съдържание:
Бьлгарските чудеса в "Сказание за железния кръст"
Анчо Калоянов
Българските и византийските чудеса на свети Георги
(Текст и контекст в културата и Историята) Тодор Моллов
Езикови особености на "Сказание за железния кръст"
Мария Спасова
Сказание за железния кръст (превод) Мария Спасова
Приложение
Тодор Моллов