Как станах кинозвезда

Хаим Оливер

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Здраво книжно тяло, без забележки в текста.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Отечество
Град на издаване:: София
Година:: 1985 г.
Език:: Български
Страници:: 200
Корици:: Меки
Категория:: Детско-юношеска литература
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 205

В романа си чрез шегата и иронията авторът изобличава болезнените амбиции на някои родители по отношение на техните деца. Една такава жертва на родителска маниакалност е и Енчо — вьзпьлничко дете с щръкнала коса и големи уши. Но в очите на майка му той единствен е достоен да играе във филма ролята на Орфей. Разказът на Ха им Оливер е изпълнен с комични сцени и абсурдни ситуации. Авторът добре познава света на киното "отвътре", нещо, което е интересно и по-малко познато. НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ДУМИ, КОИТО ОБЯСНЯВАТ ЗАЩО В ТАЗИ КНИГА МОЖЕ ДА ИМА ГРЕШКИ ОТ МУЗИКАЛНО И ФИЛМОВО ЕСТЕСТВО Казвам се Боян Боянов, учител съм по география във Второ единно средно политехническо училище в нашия град, а по музика и кино съм кажи-речи нула. По математика и техника също, особено ако се сравня с колегата инженер Чернев, наричан любовно от учениците Черния Компютър. Не че не обичам музиката. Напротив — обичам да гледам по телевизията нашата национална Лили как си разперва пръстите на ръцете като паунова опашка; харесва ми и нашият детски ансамбъл за песни "Златните камбанки", в който, тук му е мястото да спомена, пее героят на тази книга Енчо Маринов. Но, признавам си чистосърдечно, природата ме е лишила от слух и глас, и когато понякога пропявам, хората около мен деликатно си запушват ушите. Така стоят нещата и с киноизкуството. Е, ходя на кино, но тъй като не чета "Филмови новини", не мога да ви кажа нищо за последния развод на кинозвездата X и за новата творба на режисьора У. Трябва да подчертая обаче, че моите познания за филмопроизводството значително се разшириха след прочитането на Енчовия дневник. Но време е да съобщя как се роди тази книга. Беше късна майска вечер, навън ухаеха рози, аз преглеждах някакви дълги домашни. Звънна се. Отворих. На прага стоеше Енчо Маринов, ученик от 7В, на който аз бях класен. Беше доста раздърпан, уморен и чорлав, но на лицето му имаше някакъв непознат досега израз на мъжествена решителност. — Другарю Боянов, мога ли да вляза за малко при вас? — понита той. Въведох го в кабинета си. Не го разпитах — вече бях в течение на някои от събитията, които се бяха разиграли с него през последните дни. А той, без да каже дума, извади изпод ризата си....