ЧАСТ I. СОЦИАЛНОПСИХОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ЧОВЕШКАТА АГРЕСИЯ 3;

1. ПРОБЛЕМЪТ ЗА АГРЕСИЯТА 3;

2. ТЕОРЕТИЧНИ ПЕРСПЕКТИВИ НА АГРЕСИЯТА 53;

3. РАЗПОЗНАВАНЕ НА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНАТА КЪМ АГРЕСИЯ ЛИЧНОСТ 147;

4. РАЗВИТИЕ НА СКЛОННОСТ КЪМ НАСИЛИЕ 193;

5. НАСИЛИЕТО В МЕДИИТЕ 241;

6. БИОСОЦИАЛНА ТЕОРИЯ ЗА ИЗНАСИЛВАНЕТО 291;

7. КОНТРОЛИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА АГРЕСИЯ: ПСИХОЛОГИЧНИ ПРОЦЕДУРИ 319;

ЧАСТ II: ПСИХОАНАЛИТИЧНИ АСПЕКТИ НА ЧОВЕШКАТА АГРЕСИЯ 371;

8. ПСИХОДИНАМИЧНИ АСПЕКТИ НА АГРЕСИЯТА 371;

9. РОЛЯТА НА АФЕКТИТЕ В ПСИХОАНАЛИТИЯНАТА ТЕОРИЯ 373;

10. ЕВОЛЮЦИОННИ АСПЕКТИ НА ЛИЧНОСТОВИТЕ РАЗСТРОЙСТВА 411;

11. ПСИХОДИНАМИКА НА ПЕРВЕРЗИЯТА 435



Предлаганата монография бе започната през 1994/1995 г. по време на едногодишната ми работа в Джорджтаун и Ню Амстердам, Гвиана, Южна Америка, след това - продължена при не дългите ми пребивавания в Сан Франциско и Ню Йорк през 1996 г. и в течение на командировките ми през 1996 г. и 1997 г. в Лондон и Колчестър, Великобритания. Окончателното завършване в настоящия й вид стана в София. Независимо от тази си малко по-особена "биография", тя няма в никакъв случай претенцията за нещо изключително или сензационно. Книгата съдържа в себе си надеждата, че би могла да допринесе по някакъв, макар и скромен, начин за подпомагане разрешаването на един от най-сериозните социални проблеми на съвременното ни общество: човешката агресия.

Защото повече от очевидно е, че днешното невероятно насилие руши социалната структура. Детското малтретиране от страна на родителите отслабва както връзките на обич и уважение между поколенията, така и респекта и зачитането на обществения ред. Превърналите се в едва ли не "задължителни атрибути" на ежедневието ни кражби и рекет, посегателствата върху личността и физическата цялостност на индивида ерозират сериозно вярата и сугурността на гражданите в стабилността на държавните институти и в органите на реда.

Наред с всичко това пагубно се инвалидизират междуличносто-доверие, ефективното сътрудничество и в крайна сметка - coциалната хармония. Народопсихологията, или по-точно - българската душевност и самосъзнание, са сериозно застрашени от ескалиращата дезинтеграция. Може би не по-малко, отколкото по време на някои от най-мрачните ни предхождащи исторически преходи. Въпреки това, надявам се и вярвам, че обществото като цяло може да редуцира и да ограничи в значителна степен вилнеещата агресия и насилственото поведение в много от разнообразните им варианти, ако осъзнае напълно основните причини и обуславящите тези силно обезпокоителни явления фактори.

Книгата включва две взаимосвързани, макар и на места доста противоречиви, но все пак логично последователно допълващи се части, разглеждащи само някои от социалнопсихологичните и аналитичните аспекти на човешката агресия.

В първата част се обсъждат в социалнопсихологичен план основните теоретични постановки за причинността на човешката агресия, нейни разновидности, разпознаването на предразположената към агресия личност, развитието на склонност към агресивно поведение, някои детерминанти на човешката агресия, въпроси на свързаното с нея изнасилване, както и възможности за нейното контролиране.

Втората част прави опит, от една страна, за по-задълбочено обяснение на човешката агресия от психоаналитична гледна точка, а от друга - за нейната корекция при определени перверзни в качеството им на личностови разстройства: мазохизъм, сексуални перверзни, мъжка хомосексуалност.

Основните източници, от които са правени подробни справки и с които са "сверявани" някои от собствените ми виждания по визираната "взривоопасна" проблематика, са произведения на утвърдени в научните среди капацитети от САЩ, Великобритания, Германия, Австрия, Дания, Канада, Норвегия, Швеция. Достатъчно е да бъдат споменати имена като A. Bandura, R.A. Baron, М. Brierley, А.Н. Buss, J. Chasseguet-Smirgel, J. Dollard, A. Freud, S. Freud, M. Klein, K. Lorenz, N.E. Miller, J.T. Tedeschi, D. Zillmann. В особено висока степен това се отнася обаче до L. Berkowitz и O.F. Kernberg.

В тази връзка бих желал да бъда съвсем ясен от самото начало. Настоящата монография не се опитва да направи пълен и всеобхватен обзор на неимоверно големия брой проучвания - както експериментални, така и под формата на естествени наблюдения.

Приемам тази си работа, в качеството ѝ на общо въведение в изследването на някои теоретични перспективи и специфични практически аспекти на човешката агресия, повече като технически и научен преглед на наложилата се литература. Поради което умишлено съм подбрал и насочил вниманието си към някои също наложили се със своите резултати изследвания и респективно - публикации.

От моя гледна точка тези проучвания са сред най-добрите в специфичните си области и илюстрират съвсем сполучливо обсъжданите проблеми. Естествено не бих имал куража да заявя за което и да било от цитираните проучвания, че е последна дума. Както и че детайлно разглежданите в тях въпроси са получили своя окончателен отговор. Смятам обаче, че те представляват една наистина солидна подкрепа на предложените аргументи и дават възможност за размисъл по отношение на различните теоретични перспективи и за евентуални практически действия.

От само себе си се налага още един коментар. Направил съм всичко, което е във възможностите ми, монографията да има характер на научно-професионална студия, а не на модно социологическо есе или политически памфлет. Много от обсъжданите в тази работа проблеми са изключително противоречиви и съдържат в себе си политически и идеологически "обертонове". За да избегна евентуално "обвинение" в каквото и да било пристрастие, съм се опитал всичките ми разсъждения и обобщения да се основават на резултатите от богатия емпиричен материал, покриващ неизбежно целия социополитически спектър. Именно защото е богат.

Богатството на разглежданата явно "барутна" проблематика ще бъде допълнително доказано със скорошната поява на втората ми книга, посветена отново на човешката агресия. Този път обаче в нея ше бъдат представени съвсем нови и дискусионни психиатрични аспекти като опозиционното поведенческо разстройство, психотичното насилие, връзката между агресията и автоагресия-та, спешното овладяване на агресивния пациент и дългосрочните извънболнични терапевтични програми за пациенти с поведение на насилие.

Предполагам, че в този си вариант настоящата монография ще
предизвика интерес и ще намери отклик сред професионалистите от специфичните области на социалната и общата психология, социологията и социалния мениджмънт, аналитичната и. краткосрочната терапия, сексологията и фамилната терапия, криминалистиката и социалната педагогика. Както и, смея да се надявам, сред много студенти от съответните специалности. Дано да заинтригува и любознателния, но същевременно мислещ в своята отговорност, български читател.

Ако съм успял поне малко в това си начинание, бих искал най-сърдечно да благодаря на проф. Христо Христозов и проф. Кирил Миленков за градивните им отзиви във връзка с предварителната структура и съдържанието на тази книга. Благодарността ми не би могла в никакъв случай да отмине д-р Боряна Хаджииванова и д-р Сандра-Елена Шлойзенер за прецизните преводи на резюметата на френски и немски езици. Както и многобройните "дребни" технически помощи на д-р Лидия Тачева, г-жа Снежана Атанасова, г-жа Красимира Славчева и г-жа Фани Иванова-Пилова. Кол-кото до това, което направиха за осъществяването на този проект д-р Пепа Йотова и г-н Юлиян Заимов от Janssen-Cilag, признателните думи на съпричастност биха били невероятно бледи и неказ-ващи нищо. Грехота би било, разбира се, да не спомена стимула, съдействието и търпението на съпругата ми Мила, без които тази монография би се появила на бял свят малко по-трудно и ... много по-късно.



Доцент Христо Попов е клиничен психиатър. Роден е в Павликени. Средното си образование получава в Английската езикова гимназия, София. Живее известно време в Монпелие, Франция. Завършва Висшия медицински институт, София. От 1972 г., в продължение на няколко години, е научен сътрудник в Центъра за профилактика и лечение на наркоманиите, София, след което (и до сега) работи в Първа психиатрична клиника на Катедрата по психиатрия при Медицинския университет, София.

Кандидат на медицинските науки е от 1981 г. Научните му интереси и търсения са предимно в областта на т. нар. "гранична психиатрия" - стресови и кризисни състояния, реакции на дезадаптация, тревожно-депресивни разстройства, психосоматични заболявания, агресивни и автоагресивни поведенчески отклонения, някои перверзни личностови особености в светлината на психодинамичната теория и практика.

Участник е в поредица от съвместни международни изследвания, организирани и проведени от Колаборативния център на Световната здравна организация (СЗО), Женева - Медицинска академия, София.

Научен секретар е в първоначалния етап на структурирането и разработването на Програмата за комплексното изследване на човешкия мозък.

Има над 70 научни публикации, между които четири монографии. Участва с разработки, доклади и съобщения на конгреси, конференции и симпозиуми в Гърция, Великобритания, Индия, бившия СССР, Турция, Хърватска, Израел, Гвиана, САЩ.

Преподавател е по психиатрия на студенти по медицина, социална педагогика и стоматология, както и на специализиращи лекари-психиатри в системата на следдипломното обучение при Медицинския университет, София.

Експерт в Програмата на ООН за развитие (UNDP) - 1994/95 г. в Гвиана, Южна Америка. Временен съветник по психиатричните въпроси на Министъра на здравеопазването на Република Гвиана.

Доц. Христо Попов е член на Дружеството по психосоматична медицина (България) и почетен член на Асоциацията на професионалните социални работници (Гвиана, Южна Америка).