Еманципации

Ернесто Лаклау

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Литавра
Град на издаване:: София
Година:: 2004 г.
Език:: Български
Страници:: 160
Корици:: Меки
Категория:: Философия, естетика и етика

Съдържание: Предговор 4; 1. Отвъд еманципацията7; 2. Универсализмът, партикуларизмът и въпросът за идентичността 30; 3. Защо празните означаващи са важни за политиката? 50; 4. Субект на политиката, политика на субекта 60; 5. The time is out of joint 89; 6. Власт и представяне 112; 7. Общността и нейните парадокси: "Либералната утопия" на Ричард Рорти 137. С изключение на последния текст в тази книга, който беше написан през 1989 г., всички останали текстове са писани между 1991 г. и 1995 г. Този период стана свидетел на мигновени промени на световната сцена: преструктуриране на световния ред, като резултат от разпадането на Източния блок; гражданската война в бивша Югославия; израстването на популистка десница в Западна Европа, чиято расистка политика беше фокусирана върху нейното противопоставяне срещу имигрантите от Южна Европа и Северна Африка; разпростирането на мултикултурен протест в Северна Америка; краят на Апартейда в Южна Африка. Ако искахме накратко да характеризираме отличителните белези на първата половина на 1990-те, бих казал, че те могат да бъдат открити в бунта на разнообразни партикуларизми - етнически, расови, национални и сексуални, срещу тотализиращите идеологии, които господстваха на политическия хоризонт от предшестващите десетилетия. Бихме могли да кажем, че по определен начин Студената война беше - в идеологиите на двата си протагониста - последното проявление на Просвещението: тоест, че имахме работа с идеологии, които разпределяха ансамбъла от сили, действащи на историческата арена в два противоположни лагера, и които отъждествяваха собствените си цели с тези на една глобална човешка еманципация. И "свободният свят", и "комунистическото общество" бяха схващани от техните защитници като проекти на общества без вътрешни граници или деления. Именно "глобалността" на тези проекти е в криза. Независимо какъв ще бъде знакът на новото виждане на политиката, който се появява. ясно е, че едно от неговите основни измерения ще бъде преопредетянето на съществуващите отношения между универсалност и партикуларност. Как ще бъде видяно единството - толкова относително, колкото ви се иска - на общността, когато всеки подход към него трябва да започва от социални и културни партикуларизми, не само по-силни отколкото в миналото, но конституиращи също така определящия централната образност на групата елемент? Не изключва ли тази образност всяка идентификация с по-универсални човешки ценности? И видяно от друг ъгъл, не изисква ли самото разпростиране на антагонизмите, самият факт, че няма точно припокриване между културна група и глобална общност, един език на "права", който трябва да включва поставената под въпрос универсалистична референция? Тези текстове бяха написани с убеждението, че и универсализмът, и партикуларизмът са неизкореними измерения в създаването на политически идентичности, но и че артикулацията между тях далеч не е очевидна. Някои от текстовете накратко обобщават най-важните исторически етапи в мисленето на тази артикулация. Бихме могли да кажем, обръщайки се към съвременната сцена, че господстващите тенденции са били поляризирани около две позиции. Едната от тях едностранно привилегирова универсализма и вижда в диалогическия процес средство за достигане на консенсус, транс-цендиращ всеки партикуларизъм (Хабермас); другата, посветена на възхвалата на чистия партикуларизъм и констекстуализъм, обявява смъртта на универсалното (както в някои форми на постмодернизма). Поради причини, подробно изложени в текстовете, никоя от тези крайни позиции не ми изглежда приемлива. Но важното е да определим логиката на възможно опосредяване между двете. Основната теза на тези текстове е, че подобно опосредяване може да бъде единствено хегемонично (което включва референция към универсалното като празно място), и че действието, което изпълнява, модифицира идентичностите и на партикуларното, и на универсалното. Читателят трябва да отсъди какво е постигнато чрез този подход. Последна дума за поводите, по които тези есета бяха написани. Във всички случаи те бяха обстоятелствено обусловени намеси, случващи се около конкретно събитие. Те следва да бъдат четени по-скоро като предварителни изследвания, отколкото като завършени теоретични конструкти, като отговори на етическия и политически императив за намеса в дебати относно трансформациите, които се развиваха пред очите ни. Оттук и техният ad hoc характер, неизбежните им повторения и техните пропуски. Надявам се, все пак, че те могат да бъдат полезни като хвърлят определена светлина върху някои от най-належащите политически проблеми на нашето време. Принстън, октомври 1995