Съдържание:
Велосипедистът Хитлер
Зад витрината
Когато в Университета сервираха нафта
Живот
После
Рафе Клинче
Подлистник за приятели и кучета
Бабини зъби
Семейство
Есенни пътеки
Проклет сезон
Сънища
Брала мома къпини у попови градини
Обич
Нагоре-надолу
Кварталните кучета
Село Весело
Да рисуваш по водата.
"...Седнах на брега и захванах да си чертая с пръчка разни фигури по водата. Скука.
Мислех за онзи старец и ми ставаше все по-чоглаво.
Абе, аз му разправям, че човекът беше Майстор. Ама истински Майстор. А той ми вика да си ебавам мамата.
Ей това е - решиш ли да кажеш на някого нещо хубаво, ама наистина хубаво, примерно, че човек може и да си обича работата, то този някой въобще няма да те чуе. Само ще ти говори за пари. Цялата история приличаше малко на моите рисунки с пръчката по водата. Ти рисуваш нещо, а течението отнася нещото, заличава го... и помен не остава от него..." Н.Т.
Отзив от Бойко Ламбовски
Ключови думи: Нова българска проза, Н.Табаков, 13.11.1956 г., писател, разкази, с. Мандрица, Ивайловград, Димитровград, Видин, Смолян, Враца, София, опит, мъдрост, захлебващ недоимък, издател, прозаик, Учителя, човек, нужди, въпроси, отговор, защо съм жив,
