Франсоа Вийон роден между 1 април 1431 и 19 април 1432 в Париж, - годината и мястото на смъртта са неизвестни (след 1463, но не по-късно от 1491)) — първи поет на новото време./Шарл Орлеански се счита за последния поет на Френското Средновековие.
Вийон остава почти непознат за своето време и е преоткрит през 16 век, когато произведенията му са публикувани от Клеман Маро.

Роден през 1431 г. в Париж, произхожда от бедно семейство, но с подкрепата и грижите на Гийом дьо Вийон, от когото получава и фамилното си име, завършва Сорбоната и добива званието "магистър на изкуствата".

Увлича се в бурния и разгулен живот на неспокойното парижко студентство.

Вечерта на 5 юни 1455 година е нападнат с нож от свещеника Филип Сермоаз. В завързалата се борба - очевидно заради жена - Вийон смъртно ранява своя противник и, скривайки се от съда, е принуден да напусне Париж. Това убийство, акт на самозащита, напълно позволено от обичаите, не изиграва никаква роля за по-нататъшната му съдба. Самият Сермоаз пред смъртта, прощава на своя убиец, признавайки себе си за нападател. Кралският съд, до когото Вийон подава две жалби, го обявява за невинен. Обаче през седемте месеца скитания далече от Париж, времето докато Вийон чака съдебното оправдаване и остава без пари, и се свързва с професионални престъпници. Към октомври, както се подозира, е причастен към два грабежа.

Вийон се връща в Париж в началото на 1456 година. В нощта на рождество същата година, той заедно с трима съучастници извършва ограбване на Наварския колеж, похищавайки сума от петстотин златни екю, която крадците веднага поделят. След това Вийон благоразумно предпочита на време да напусне Париж.

В нощта на ограбването от него е написано първото крупно произведение - сатирично послание към приятелите "Les legs" ("legs" - "статии", "пунктове"), впоследствие наречено "Le petit testament" (Малкото завещание). Кражбата е открита след няколко месеца, при това известни стават и имената на участниците. Естествено, да се върне в Париж, за Вийон вече е невъзможно.
През следващите пет години той скита, като обхожда цялата страна от Ла-Манш (Бретон) до Средиземно море
Не за дълго време Вийон се намира при двора на Шарл Орлеански в Блоа. За конкурса за балади на тема "От жажда умирам над извора", поръчана от херцог Шарл Орлеански на поетите от обкръжението му и многократно разработвана от самия херцог, Вийон написва знаменити стихове, известни под названието "Балада на конкурса в Блоа". Според условията на конкурса, поетите следва да напишат развлекателно /пародийно/ стихотворение, но стихотворението на Вийон се оказва не смешно и лековато, а пълно с философски трагизъм.
През лятото на 1460 година Вийон попада в орлеанския затвор и чака екзекуцията си, която избягва само по една случайност. Орлеан е посетен от семейството на херцога, и в чест пристигането на тригодишната принцеса Мария /дъщеря на Шарл Орлеански/ в своето наследствено владение затворниците, съгласно обичая, се освобождават от затвора. През октомври 1461 Вийон е в затвора в град Мен сюр Луар, но новият крал Луи XI, минавайки за коронацията си, преминава през Мен. За ознаменуването на това събитие, поетът и другите арестанти получават опрощаване. В края на същата година Вийон се връща в Париж и с предчувствие на близката смърт създава своите най-добри произведения: "Epitaphe" (Епитафия), влязла в лирическия цикъл "Codicille", и "Testament" (Завещание), впоследствие наречено "Le grand testament" (Голямо завещание).

Освен тези произведения, на Вийон принадлежат ред отделни балади, включително и не достигналата до нас студентска поема "Le Romant de Pêt-au-Deable" (съществуването на която някои въобще оспорват), седем балади на жаргона на крадците (dubia), до сега не напълно разшифровани (тях не ги разбират още в началото на XVI век).

През ноември 1462 година Вийон е арестуван по подозрение в кражба, което е по-скоро неоснователно. След няколко дни го пускат на свобода. В същия месец в улично сбиване, започнато от приятели на Вийон е тежко ранен папския нотариус. Макар, че самият Вийон само присъства на сбиването, без да взема в него участие, той отново е хвърлен в затвора, осъден на обесване (тогава той написва знаменитата си "Балада за обесените" и "Катрен").

Смъртната присъда е отменена и заменена с изгнание от Париж и областта. Оттогава се губят следите му, а заедно с това започват легендите.

Франсоа Вийон - поезия
Из "Голямото завещание":
Балада за някогашните жени
Балада за парижките жени
Заключителна балада
Други стихотворения:
Балада за обратните истини
Балада за конкурса в Блоа
Балада от името на съдбата
Баладична епитафия на обесените
Превод от френски: Васил Сотиров