Jemen

Gerhard heck, Manfred Wobcke

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Добро
Забележка:: Малки бележки от времето по светлите меки корици.Единични за сайта към момента.
Език:: Немски
Наличност:: 1 бр.

За изданието

Издателство:: Schettler - travel publikation 2
Град на издаване:: Hattorf
Година:: 1985 г.
Език:: Немски
Страници:: 265
Корици:: Меки
Категория:: Справочници
Тегло (гр.):: 154
Ширина (мм):: 110
Височина (мм):: 160
Дебелина (мм):: 14

През 628 г. персийският губернатор в Сана – Бадхан, приел исляма, последван скоро и от редица влиятелни племенни вождове, които постепенно наложили новата вяра и на обикновените хора. Един от тях бил шейхът на племето ашаер, населяващо Уади Забид – Абу Муса бин Ашари. Когато посетил пророка Мохамед в Медина, Абу Муса произнесъл слова, станали нарицателни в последвалата история на Йемен: Йемен: „Народът на Йемен идва при теб. Това са най-приветливите и добросърдечни хора. Вярата е в Йемен и мъдростта е йеменска“ През следващите години ислямски теолози били изпратени в Йемен да поучават хората. Маад бин Джабал бил изпратен в ал-Джанад, близо до днешен Таиз, където изградил джамията „Джанад“, а неговата книга по ислямско право е все още в употреба и днес. Фаруа бин Мусаик, Уабер бин Джонаис и Фейруз Дайлами, пристигнали в Сана и изградили Голямата джамия. Тези две джамии, запазени и днес, са сред най-старите на Арабския полуостров. Племето хамдан на север приело исляма, когато зетът на пророка Мохамед – Али бин Абу Талиб, лично ги посетил. Впоследствие йеменците били сред най-активните участници в кампаниите на халифите за разширяване на ислямската империя. Когато пророкът Мохамед умрял в Мека, Абу Бакр, първият халиф, получил от Йемен 21 000 войници. Половината били изпратени в Сирия а другата половина – в Ирак. Йеменците обачене само подкрепяли армиите на халифата. Други мигрирали след битките и станали търговци, администратори и архитекти. Дори днес в Андалусия (Испания) има замъци, носещи типично йеменски имена като „Яхсуб“ в Севиля, „Хамдан“ в Кордова и „Хаулан“ в Гранада. През цялото управление на Омаядите, те зависели от уменията на йеменците в земеделието и администрацията. С преместването на столицата на халифата в Багдад обаче, Йемен постепенно се превърнал в глуха провинция на ислямската империя, което довело до възникване на редица малки и полунезависими емирати.