Розалия Александрова е родена на 23.07.1954 година в град Мадан, Смолянска област. Там завършва основното си образование, след което учи в Руската гимназия в град Пловдив, а по-късно и в СУ "Св. Климент Охридски". Учителства близо шест години в родния си град. След 1981 година се премества в град Пловдив. От 1978 г. е член на литературната група към Дома на учителя с дългогодишен ръководител, а днес - неин почетен председател - писателя Георги Алексиев. Била е част от актива на групата, а през годините след 1998 - и неин председател. Като активен член на Управителния съвет към Дома на учителя защитава статута му на културен и информационен център без аналог в страната. Автор е на пет поетични книги: "Домът на моята душа" (2000), "Светещо тяло" (2003), "Тайната на пътя" (2005), "Очите на вятъра" (2007) и "Притча за ключа" (2008). Отличена е на литературния конкурс за първа книга "Южна пролет" през 2001 г. Получавала е литературни награди, най-значимата от които - на конкурса "Любовта е пиянство или пиянство от любов". Има литературни изяви в града и страната, както и поетични изяви в медиите. Член е на Дружеството на пловдивските писатели от 2003 г. и на литературна група "Метафора" към Дома на учителя - гр. Пловдив. Сътрудничила е на в. "Артклуб", в. "Глас", в. "Родопски устрем", в. "Марица", електронното списание "Литернет" (І - 2006), в. "Учителско дело", в. "Азбуки" и др. През 2006 г. с колеги създава литературния кръг "Квант и приятели" към Дружеството на писателите - Пловдив, чийто председател е. Занимава се и с научна дейност. Публикациите й - най-много в сборници на СУ "Свети Климент Охридски" - през годините са както в областта на граматиката, така и в областта на литературознанието, философията, педагогиката, психологията, физиката на торсионните полета. Друг неин творчески интерес е в областта на есеистиката. Преподавателка е по български език на чужденци в МУ - Пловдив.
"Словото на човека също твори информация. С установяването на неговата торсионна същност се подразбират, а впоследствие и експериментално доказват следните негови характеристики, които са присъщи на информационната му същност:
то може да поражда положителни или отрицателни торсионни полета; положителните изграждат информацията, а отрицателните - рушат информацията;
то се разпространява мигновено във Вселената, без ограничения;
веднъж изречено или записано, словото оставя информация за себе си, т.нар. фантом (невидима пространствена структура, която се запазва и след прекратяване на действието на словесния обект);
словото може да създава материални обекти по подобие на Словото на Твореца и да ги разрушава;
"За торсионните полета (и на словото - бел.авт.) няма ограничения във времето. Те могат да се възприемат от миналото, настоящето и бъдещето на обекта."
думите, в които има заложено добро, предизвикват в отговор добри думи и обратното - лошите - лоши.
Аналогични са характеристиките и на неизреченото слово, за което Г. Шипов, автор на теорията на физическия вакуум, казва: "Мисълта представлява самоорганизиращи се полеви образувания. Това са сгъстявания в торсионното поле, удържани от него от само себе си. Ние ги усещаме като образи и идеи." (Тихоплав, Тихоплав 2001)."
ЗА БЛЯСЪКА НА СЛОВОТО И СЛОВОТО
Розалия Александрова - LiterNet
Ключови думи: Р. Александрова, поетеса, филолог, български, полски, литературознание, философия, педагогика, психология, физиката на торсионните полетаМадан, Смолян, Пловдив,
