Стихове
ВОЙНИЦИ КОПАЯТ ОКОП
Прости,Тракиецо,
случайната
ни среща.
Наздравица бих вдигнал
в твоя чест,
но празна е до тебе
амфората днес.
Пир с копието твое
е пирувала
ръждата.
Останала е само амфората,
с вино
някога налята.
Прости, Тракиецо,
войнишката
ни среща!
Окоп могилата
не стана
и може би е по-добре.
Окопи много още
има по Земята.
Ти сам войник
си бил
и аз, като войник,
ти доверявам:
-Светът на копия
не вярва.
Виж, амфората -
тя е друго нещо!...
Тези стихове са написани 20 години преди археологическите открития на проф. Георги Китов, който с екипа си намери край Старосел тракийския култов комплекс на одриския владетел Ситалк от V век пр.н.е.
Дончев става инициатор и създател на сдружение "Старосел". То е помогнало за построяването на пътя от селището до храма и се стреми да улеснява откриването на още тракийски храмове в многобройните могили в околността.
Родословието на Дончо Дончев започва от поп Атанас - сподвижник на Левски, който организира избухването на Априлското въстание в този край и е първият обесен от турците на моста на река Марица след потушаването на въстанието.
Баща му Нано Дончев е доброволец във Втората световна война, шофьор в парашутната дружина. Закърмен с родолюбие, възпитан да обича и да служи на родината, Дончо Дончев е патриот и общественик.
Разхождайки се из старата добре планирана Цар Симеонова градина в Пловдив, аз се спирам пред скулптурата на Люсиен Шевалас - швейцарският паркостроител, "министърът на цветята", дело на именития пловдивски скулптор Цвятко Сиромашки. Сред инициаторите и меценатите са Дончо Дончев и сдружение "Старосел".
Като член на Общинския комитет "Васил Левски" той пламенно говори за Апостола, защото обича големия български герой толкова, колкото обича и България и му е посветил едно от най-хубавите си стихотворения:
СЪНУВАХ ЛЕВСКИ
Чиста и свята,
моя Републико!
Ти, която
не знаеш
губиш ли,
или
печелиш
от моите
загуби и победи -
дай ми сила, Майко моя,
да скъсам
вървите
на навущата,
когато
прескачам
плета
на предателството!
Дай ми сила
да мога сам
примката да си надяна,
когато дойде
моето бесило!
Оставям ти
само надеждата,
че ще знаеш
нявга
де ми е гробът...
Стихосбирката Менделеева таблица е един друг и оригинален художествен свят без тематична ограниченост на поетическата мисъл - тук има духовна широта при интерпретацията на същностните проблеми от живота; тук има необуздана лирическа импулсивност и едно умение да хваща мигновенията на битието, да долавя вътрешния глас на предметите и явленията.
Ключови думи: Д.Дончев, офицер, радиоинженер, поет, общественик, с.Старосел, Пловдив
