Сонети

Уилям Шекспир

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Сребърен лъв
Град на издаване:: София
Година:: 1994 г.
Език:: Български
Страници:: 154
Корици:: Меки
Категория:: Класика
Формат:: 200/130

Уилям Шекспир (1564-1616) живее във времето, когато Николай Коперник вече е доказал, че Земята не е център на мирозданието, когато Христофор Колумб вече е открил Новия свят и когато традиционните герои в живота и литературата - рицарят и монахът - вече са изместени от един неочакван съперник: търговеца. Иначе речено: по времето на европейския Ренесанс. Типичната черта на английския Ренесанс е театърът. Само в Лондон театрите са двайсетина, публиката е жадна за нови пиеси, за театъра пишат най-начетените мъже на Англия: Марлоу, Грийн, Лодж, Неш, Пийл... Но ето, на смъртния си одър, в яростен памфлет Грийн предупреждава приятелите си да се пазят от актьорите, защото има една надута гарга, украсена с нашите пера, която "със своето тигърско сърце, скрито в актьорска кожа" (пародия на стих от драмата "Хенрих VІ") - перифразира злъчно той, - в собствените си очи е единственият "сценодрусец" (Shakescene) в страната. Но кой е неукият сценодрусец, застрашил професионалните литератори? Уилям Шекспир е роден в Стратфорд; баща му бил замогващ се търговец, който се сдобил със семеен герб и станал кмет на градчето; майка му била от знатен род. Но бащата се разорил и синът му (били седем деца...) напуснал училището и според местното предание станал касапин. Осемнайсетгодишен се оженил, и то на бърза ръка, защото само подир шест месеца по-възрастната с осем години булка му родила първата дъщеря. Скоро след което - пак според местната традиция - в Стратфорд му станало тясно, защото го заловили да бракониерства. Така се озовал в Лондон, където - все според мълвата - държал пред театрите конете на знатните зрители по време на представление, после го наели за сценичен работник. И накрая: за изпълнител на дребни роли. И тъй като публиката била жадна за нови пиеси, потребата раждала нови автори, най-често самите актьори. Опитал и той. И така се родили "Хамлет", "Отело", "Макбет"... Писал всичко: комедии, трагедии, романси. Според изискванията на публиката. И според конкуренцията на другите театри. Не намирал пиесите си за изкуство (изкуство били двете му поеми "Венера и Адонис" и "Лукреция", които днес знаят само историците на литературата), не ги издал приживе (това сторили приятелите му след смъртта му), дори не запазил ръкописите (ами изданията са стъкмявани по нескопосани пиратски записи по време на представления). Но актьорството - макар и чрез незначителни роли - било доходоносно, сценодрусецът се замогнал, прибрал се в Стратфорд, купил обширно имение и там прекарал остатъка от живота си. Това е всичко. Обидените литератори и до днес търсят "истинския" автор на неговите пиеси: я благородник, я философ, я висш духовник... Ами сонетите? Какво: сонетите? Писани според тогавашната литературна мода (посветени на любовта и красотата, но тъй като женската любов и красота са изтъкани от душегубни плътски изкушения, мъжката любов и красота са по-достойни за естетическо съзерцание в повечето сонети). Удобни за посвещение на щедър меценат (и до днес не се знае кой ще да е този "господин W.H., единственият вдъхновител на тези сонети"). Обнародвани не от автора (както пиесите), а от печатари-пирати, което май е добра поличба. С една дума: сонетите на Уилям Шекспир и до днес продължават да са една от най-големите загадки в световната поезия. Всичко около тях се оспорва: кога са създадени, кому са посветени, дори авторството им. Единствено истината, че сонетите на Шекспир са сред върховете на световната поезия, е общопризната от всички... Преведени майсторски на български език. От Владимир Свинтила. И под вещата редакция на проф. Марко Минков, което досегашните издатели на сонетите, вместо да му бъдат благодарни, все намираха причини да го премълчат. Из предговора към книгата на Георги Марковски. На корицата името на автора е дадено като Уилиям Шекспир.