" Името на Матвей Вълев (1902-1944) е почти непознато на съвременния български читател. Личността и творчеството на този оригинален автор са слабо известни и на специалистите. Произведенията му не се преиздават, липсват и цялостни изследвания, които да определят мястото му в развоя на българската литература между двете световни войни. Единствената книга, посветена на живота и творчеството на Матвей Вълев, въпреки безспорните й достойнства, е издадена преди повече от четвърт век (Карастоянов 1982). В съвременните истории на литературата ни името му обикновено само бегло се споменава, и то с превес на любопитното и сензационното в биографията му за сметка на аналитичното вглеждане в творбите му. Хората, които все пак знаят за Матвей Вълев и за литературната му дейност, свързват името му главно с Бразилия и с произведенията, създадени вследствие на четиригодишния му престой там (1930-1934 г.). С тях Вълев се включва в южноамериканската тема в българската литература и се нарежда сред имената на Борис Шивачев, Светослав Минков, Тодор П. Ценков, Самуил Стрезов. Но дори и в изследванията, концентрирани изцяло върху южноамериканската тема, той не получава необходимото внимание и творбите му отново остават вън от интересите на интерпретаторите.
Забравата, в която са потънали произведенията на Матвей Вълев днес, е още по-озадачаваща на фона на засиления интерес към българската литература между двете световни войни. В последните години бяха преоценени и реабилитирани много оригинални и талантливи писатели от този период, които по една или друга причина бяха останали в сянка, като Александър Вутимски, Яна Язова, Чавдар Мутафов и споменатия Борис Шивачев например. Организират се конференции, издават се текстовете им и сборници с изследвания върху тях. Това обаче все още не се е случило с Матвей Вълев, въпреки че приносът му в българската култура е огромен.
В пъстрия културен и литературен живот на междувоенния период той е една от най-активните фигури. В спомените на съвременниците си Вълев фигурира редом с Христо Смирненски, Александър Жендов, Борис Ангелушев, Никола Вапцаров и др. Заедно с последния създават радиотеатъра. Участва в културна делегация в Югославия през 1937 г., както и на ХVI конгрес на ПЕН-клуба в Прага. Включва се в редица обществени инициативи. След смъртта на близкия си приятел Христо Смирненски Матвей Вълев се присъединява към групата млади и талантливи българи в Берлин - културния център на Европа по това време. В краткия си живот той успява да създаде значително по обем и обхват творчество. Активно сътрудничи на над 60 периодични издания, някои от които са сред най-авторитетните и представителни, оформящи облика на епохата в страната ни - "Българан" (където е поместена и първата публикация на писателя - "Из записките ми" - № 18, 1922), "Маскарад", "Пламък", "Кормило", "Изкуство и критика", "Златорог", "Българска мисъл" и др. Много рядко подписва текстовете си с истинското си име - Димитър Вълев или с инициалите Д. В. Предпочита псевдонимите Матвей Вълев и Матвей Босяка. По време на престоя си в Германия печата и в немски леви вестници под псевдонима Хайнрих Волф. Опитва перото си и в художествения превод от руски и немски език.
Дори само съчиненията му издават една мощна творческа фигура с много и разностранни таланти. Текстовете му респектират с широкия си жанров и тематичен обхват. ...
Пътуването, скитничеството, космополитизмът и свързаните с тях самота и отчуждение са други важни теми, които определят облика на творбите от тази група. Значително място заемат и проблемите около големия град и модернизацията на съвременното общество, за които вече споменах. Темата за морето също е сред най-широко застъпените в тях. ...
Една част от разказите на автора стоят по-близо до българската белетристична традиция, отколкото до авангарда. Такива са "Край реката", "Любов", "Радост в живота", "Бялата стая", "Един миг" и др. В тях са разгледани темите за майчината обич, добротата, любовта между хората. ...
Едно съвременно анализационно вглеждане в Матвей-Вълевите текстове (а не в екзотичното и сензационното в биографията му) би било от полза както за самите тях, така и за българската литературна наука. Но за да се случи това, е необходимо едно съвременно, пълно издание на съчиненията му. Защото двата сборника с избрани произведения (издадени през 1957 и 1975 г.) далеч не включват всичко стойностно, създадено от писателя. Това е единственото лекарство срещу амнезията, която за съжаление се простира не само върху Матвей Вълев, но и върху цели полета от българската култура. "
Из "ЗАБРАВЕНИЯТ МАТВЕЙ ВЪЛЕВ" от Андрей Ташев - LiterNet
В малката книжка от 1939 год. са включени разказите:
Крила на свободата,
Приятели,
Един саолет в Бразилия,
По стъпките на горилите,
Пътници през океана,
Майчина любов,
Нашата улица
Ключови думи: М.Вълев, Матвей Босяка, Димитър Вълев, Хайнрих Волф, Д. В., (псевд. на Димитър Христов Вълев) Ямбол, писател, журналист, новатор, авангардист, модернист, маринист, пътишественик, авантюрист, талант,
