"Та такава беше и Тинчето.
Като я гледаш - слънчице ясно грейнало. С бяла рокличка, сияйно личице, ангелче чисто. Скръстило ръце пред гърди гледа към небето. И върху главата му падат лъчи, идващи направо от рая.
Гледа го господ-бог и не вярва на очите си.
А двама архангели изсвирват с тръби.
И в същия миг двамата ангели изревават. Защото ангелските им нощници горят.
А момиченцето ни гледа и намига. И от ангелските ѝ косички поникват рогца."