Ивайло Петров (истинско име Продан Петров Кючуков) е български писател, роден на 19 януари 1923 г. в село Бдинци, Област Добрич.

Завършва гимназия в Добрич. Участва в Отечествената война и след края й се връща във Варна, където са се преместили да живеят родителите му.Там поработва на няколко места. През 1947 г. учи няколко семестъра право в Софийския университет. Работи в сп. "Пламък", в. "Литературен фронт".Скоро оставя ученето, за да се отдаде на литературата.

Първият му сборник е "Кръщение", а с повестта "Нонкина любов", която излиза на следващата година, Ивайло Петров става изключително популярен. Постъпва на работа в издателство "Български писател" през 1953 г. и оттогава се посвещава професионално на попрището си на писател и редактор.

Автор е на повече от 20 книги, повечето от които - преиздавани многократно в България и чужбина: "Мъртво вълнение", "Преди да се родя и след това", "Объркани записки", "Баронови", "Циганска рапсодия" и др. Несъмнено най-значителното му произведение е романът "Хайка за вълци", който за броени години се превръща в класика.

Ивайло Петров е лауреат на Голямата награда за цялостен принос в българската книжовна култура "Христо Г. Данов" за 2002 г., на наградата "Златен век" за принос в българската култура, на Голямата награда на СУ "Св. Климент Охридски" за литература и много други.