Потурчване. Част 2

Нейка Кръстева, Бончо Асенов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Здраво книжно тяло, без забележки в текста.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Самиздат
Град на издаване:: София
Година:: 1993 г.
Език:: Български
Страници:: 144
Корици:: Меки
Категория:: Книги с автограф
Ширина (мм):: 140
Височина (мм):: 200

С посвещение от Нейка Кръстева. Съдържание 1. Българските турци - 115 години между кръста и полумесеца ......................5 2. "Свещените" шниони ................................................................................... 17 3. "Всеки помашки турчин е съзнателен враг на българите" ................. 31 4. "Лудогорци" .................................................................................................... 55 5. Турските терористи: "От магаре кон не става, от турчин българин не става" ...................... 67 6. Ахмед Доган: "Живков е добър играч, но победителят съм аз!" ......101 7. Движение за права и свободи - легалната дреха на една нелегална организация ........111 8. Турски полумесец хвърля сянка над България ...................................117 *** "Аллах ал Акбар! Ашхаду анна ля Илях иля Аллах! Ашхаду анна Мохамед русул Аллах! Ялла иля Салат!" "Аллах е най-велик! Засвидетелствайте, че няма бог освен Аллах! Засвидетелствайте, че Мохамед е пратеник на Аллах! Хайде на молитва!" От белите минарета на десетки джамии в България мощни високоговорители разнасят по пет пъти на ден гласовете на ходжи, които приканват правоверните на молитва. Три половинчасови емисии на турски език звучат по на-ционалното радио. Настоява се за 12-часови предавания. Телевизията засега предава само на български. Празнината ще запълни Турция, която праща два сателита над Балканите. Всички турски програми ще се ловят в България с обикновени антени. За целта в Момчилград, Джебел, Ардино и Кърджали с държавни пари вече се изграждат телевизионни ретранслатори за излъчване на сателитните програми. В български училища децата насила учат турски език. Говорят им, че Левски е бил злодей, а петвековното турско робство - просто османско присъствие, което не било чак толкова лошо. Ходжи и имами окупират читалища за проповеди и събрания, по време на които промиват мозъците на българско население. От библиотеките в Момчилград се изхвърлят произведенията на Алеко Константинов, Иван Вазов, Никола Вапцаров. В поделение на транспортни войски в Горна Оряховица се издават команди на турски, а в Турция тайно се подготвят еничари за Българската армия от средите на изселилите се през 1989 година. Улици като ".Христо Ботев" и ".Любен Каравелов" се преименуват на "Осман паша". Засега неофициално се променят имената и на някои български градове - на Пловдив пак му викат Филибе. И хората бързат да сменят българските си имена с турски. В противен случай живите остават без работа, а на мъртвите се отказва погребение. В редица градове и села българското знаме не се развява дори на Трети март и празника на Кирил и Методий. Според секретните полицейски бюлетини вместо него се развяват турски знамена. По официални данни християните в България са 89,1 процента, а мохамеданите - едва 10,5 процента. Според последното преброяване през декември 1992 г. населението на страната е 8 472 724 души. От тях 822 253 души определят себе си като етнически турци. Те управляват 27 общини и 653 села в България. Помагат им 1144 общински съветници. Имат си и партия - Движението за права и свободи, което управляла цялата държава. Със задкулисни политически игри, със заплахи за терор и, разбира се, не без помощ отвън. Каквото каже ДПС, това става. А послушните български политици и държавници просто изпълняват. В името на гражданския мир и демокрацията. Истината обаче е друга - от Освобождението до наши дни България не е имала и сега няма ясна политика по националния въпрос. Всички опити за неговото разрешаване, някои жалки, други жестоки, на разни правителства са довели само до задълбочаването на проблема. Грешките са толкова много, че вече едва ли могат да бъдат поправени. --- България никога не е имала държавна политика по националния въпрос. За съжаление и днес няма. В резултат еднонационалната ни според конституцията държава е разделена на българи и турци. Последните се преброиха и под строй тръгнаха да изучават новия си майчин език. На много места лозунгът е: "Учете турски, за да можете после да научите и българите!" В печата изобилстват съобщенията за насилствено турцизиране на българското население в Родопите и Пиринска Македония, а секретните полицейски бюлетини - от данни за развети турски знамена в редица български села. Движението за права и свободи става все по-сериозна сила в политическия ни живот. За по-сигурно от него започнаха да се роят и други турски партии и комитети, които открито поставят въпроса за административна и културна автономия. Изглежда пътят на България наистина ще мине през Босфора и там ще свърши. ТогаВа няма да ни трябва национална политика. От нас ще остане само онази родопска песен, която лети в Космоса - най-хубавата и най-българската.