Analyse des sieges Konstantin Katzarov За особеностите на екземпляра Състояние: Много добро Език: Немски Наличност: 1 бр. Задай въпрос относно екземпляра За изданието Издателство: Verlag A+G de May Град на издаване: Dusseldorf Година: 1964 г. Език: Немски Страници: 515 Корици: Твърди Категория: Книги с автограф Автограф посвещение от автора за неговия студент, големия поет, журналист и общественик Христо Огнянов. Въпреки че е малко познато име за повечето съвременни българи, Константин Кацаров заема видно място в българската правна наука като получил международно признание учен и експерт. Той е роден на 30 юли 1898 г. в семейство на интелектуалци. По волята на баща му - Иван Кацаров, също юрист, през 1915 г. заминал да следва право в университета в Берн, където четири години по-късно защитил докторат на тема "Експроприационният процес според швейцарското право" (Das Expropriationsverfahren nach schweizerischem Recht). Дисертацията била отпечатана от издателството "Buchdruckerei Tyrolia" в Инсбрук. През лятото на 1920 г. К. Кацаров се завърнал в България. Преодолявайки трудности от здравословен и житейски характер, той поел по пътя на науката и адвокатурата. През 20-те години на миналия век публикувал първите си научни трудове и открил адвокатска кантора, чийто услуги ползвали също чуждестранни легации и търговски представителства в София. Кацаров участвал в научни конференции в Германия, Англия, Чехословакия и други страни. През 1924 г. издал, а впоследствие периодично публикувал актуализиран справочник по патенти и търговски марки, в която област той станал юридически консултант на български и чуждестранни фирми, В 1931 г. К. Кацаров бил назначен за доцент в Юридическия факултет на Софийския университет. Това било признание за неговите научни постижения, най-значимото от които бил трудът "Материална основа и правна природа на индустриалната собственост". В 1936 г. Кацаров бил избран за извънреден професор в Юридическия факултет на Софийския университет. През периода между двете световни войни получил признание като изтъкнат учен в областта на правните науки и бил избран ца член на редица национални и международни дружества и асоциации. Негови трудове били публикувани в годишника на Софийския университет, списанията "Правна мисъл", "Адвокатски преглед", "Кооперативен дневник" и др., както и в чужбина. През 1937 г. бил публикуван лекционният му курс по търговско право, който две години по-късно претърпял второ издание в разширен и актуализиран вариант. В годините през и след Втората световна война основната тематична област в научната дейност на Кацаров била търговското право и най-вече правното изследване на въпросите на национализацията. През 1942-1944 г. той бил член на Висшия адвокатски съвет в България. През 1948 г. било публикувано четвърто допълнено и актуализирано издание на систематическия курс на К. Кацаров по българско търговско право. К. Кацаров бил сред учредителите и бил избран за подпредседател на образуваното в началото на 1947 г. Българо-швейцарско дружество за културно сближение, което със своята дейност, докато било закрито през 1951 г. от тоталитарния режим. изиграло голяма роля за разширяването на връзките между двете страни. Заради демократичните му убеждения скоро след извършената на 9 септември 1944 г. политическа промяна в България К. Кацаров бил на два пъти арестуван с изфабрикувани обвинения, че е извършвал шпионска дейност в полза на чужди държави. В началото на 1953 г. К. Кацаров бил арестуван, а на 8 април същата година. Софийският окръжен съд го осъдил на 15 години лишаване от свобода. К. Кацаров били изпратен във Варненския затвор. Междувременно бил уволнен като преподавател в Софийския университет, а патентното му бюро било закрито. Неговите трудове, включително "Систематичният курс по българско търговско право" и издадената през 1946 г. и предизвикала голям читателски интерес пътеписна книга "Светът отблизо", били обявени от тоталитарния режим като творби с реакционно съдържание. По предложение на председателя на Върховният съд през април 1954 г. Общото събрание на наказателните колегии във Върховния съд отменило присъдата на К. Кацаров. В мотивите на решението на Върховния съд било посочено, че по делото няма доказателства, които доказват вината на К. Кацаров, поради което издадената присъда била в нарушение на Наказателния закон. Решаваща роля за отмяната на присъдата на К. Кацаров изиграло застъпничеството на Швейцария, която по това време водила преговори с България по някои нерешени въпроси във взаимните отношения. Въпреки отмяната на присъдата, К. Кацаров останал в полезрението на Държавна сигурност, която продължила да го следи. Скоро той се убедил, че в съществуващите условия в България не може да живее и твори пълноценно.. Въпреки че направил допълнения и корекции в съдържанието на пътеписната му книга "Светът отблизо", комунистическата цензура не разрешила нейното преиздаване. Още по-разочароващо за Кацаров било мълчанието (всъщност отказ) на тогавашния министър на културата и председателя на БАН на молбата му да съдействат за публикуването на френски език на неговия труд "Теория на национализацията." На 58-годишна възраст проф. К. Кацаров взел решение, което променило по-нататъшната му житейска и професионална съдба. През есента на 1956 г. той заминал за лечение в Чехословакия, но се озовал в Австрия, а оттам в Швейцария, където му било разрешено да остане за медицинско лечение и извършването на научни изследвания. Кацаров не бил политически емигрант и запазил до края на своя живот българското си гражданство. През 1960 г. бил издаден на френски език неговият фундаментален труд "Теория на национализацията", който впоследствие бил преведен на седем езика и публикуван в единадесет страни. Единодушна е оценката на учени и експерти юристи, че този труд е връх в изследователската дейност на К. Кацаров. Достатъчно е да се прочете предговора към първото издание на книгата, написан от професор Леон Жюлио де ла Морандиер, член на Френската академия на науките и почетен декан на Факултета по право и икономически науки в Париж. Проф. Морандиер окачествил труда на Кацаров като "оригинален" и "значим", представляващ "синтез, обобщаващо научно изследване, в което авторът е изградил обща теория на национализацията като "отделна юридическа институция". Изтъквайки научните достойнства и приносите на труда на К. Кацаров в областта на теорията на национализацията, френският учен завършва предговора с констатацията, че книгата, "написана с дълбока вяра в бъдещето на човечеството и с не по-малко чувство за научна обективност, е един прекрасен пример за всичко, което могат да направят юристите за обществото и мира". К. Кацаров получил международно признание не само като учен, но и като експерт в областта на национализацията на собствеността. Той бил търсен като консултант при провеждането на държавната политика в тази област в други страни, особено Близкия изток и Латинска Америка. Ползвал се с голям авторитет в Чили, където през 70-те години на миналия век тогавашният президент Салвадор Алиенде и правителството на страната използвали неговите съвети в провеждането на политиката на национализация. В началото на 60-те години на миналия век К. Кацаров реализирал друга своя основна цел - създаването на консултантска агенция в областта на индустриалната собственост, чиято дейност била да подпомага фирмите в търговско-икономическите отношения между западните и източноевропейските страни. К. Кацаров бил убеден, че, въпреки съществените различия в характера на собствеността и принципите на икономическата политика на тези държави, взаимното сътрудничество е обективно необходимо и ще се разширява. По онова време, когато "студената война" била в разгара си, създаването на консултантска агенция по тези въпроси било новаторско начинание, което показало способността на К. Кацаров да оцени и да прогнозира бъдещето на отношенията между държавите в Европа. В хронологията на жизнения и научен път на Кацаров важно място заема 1963 г., когато той бил назначен за частен доцент в Женевския университет. Това било признание за него като се има предвид, че бил чужд гражданин и без университетски преподавателски стаж в Швейцария. Лекционният курс на К. Кацаров бил по проблемите на търговското и сравнителното право и бил преподаван от него до 1969 г. Освен в областта на правните науки, К. Кацаров се изявил като компетентен изследовател на историята и международните отношения. През 1964 г. издателство в Дюселдорф публикувало на немски език книгата му "Analyse des Sieges" (Анализ на победата), която през следващата година била издадена в Мюнхен, а през 1967 г. във Франция със заглавие "La victoire manquée. Le sort de l’Europe vu par son Sud-Est" (Проиграната победа. Съдбата на Европа, видяна от нейния Югоизток). В книгата К. Кацаров е описал международните събития в годините преди, през и след Втората световна война, периодът на "студената война", противопоставянето между двата военно-политически блока, начело със САЩ и СССР, изследвал е комунизмът като идеология и действителност, очертал е мястото и перспективите в развитието на Европа. Изходът, който К. Кацаров вижда пред човечеството и който звучи удивително актуално и днес, е, че "хората трябва да осъзнаят жестоката и безпощадна истина: войни ще има, докато институциите армия, правосъдие, полиция, изпълнителни органи, от които държавите черпят материалните си сили, не бъдат поверени на наднационална организация". Неговата констатация е, че "човечеството още е далеч, твърде далеч от възможността да създаде подобна организация". Книгата на Кацаров предизвикала голям интерес в политическите и научните среди на Запад. Своеобразно нейно продължение била публикуваната в 1970 г. книга на К. Кацаров, озаглавена "60 години живяна история". Тя е фундаментално изследване, в което са проследени развитието и политиката на България на фона на събитията в света и спомени от личния и професионалния живот на К. Кацаров. По думите му книгата е поглед назад към епохата, в която е преминал неговият живот. К. Кацаров е работил всеотдайно в полза на своята родина. Неговият патриотизъм бил проявен още през младежките години като един от ръководителите на Съюза на дружествата на българските студенти в Швейцария, който се обявил в защита на справедливата кауза на България за национално обединение. По инициатива на К. Кацаров в началото на 1969 г. в Женева била учредена фондация, която носи неговото и на съпругата му име - "Константин и Зиновия Кацарови", а дейността й е под егидата на Общия фонд на Женевския университет. Фондацията отпуска стипендии на български граждани, които искат да продължат образованието си или да специализират в университети или други институции с подобен статут в Швейцария. За тази цел К. Кацаров дарил 200 хиляди, а впоследствие още 300 хиляди швейцарски франка. През 1970 г. той завещал цялото си имущество на Общия фонд на Женевския университет с изричното условие да бъде използвано за дейността на фондацията. Едно от изискванията към стипендиантите е, след завършването на обучението им в Швейцария, да се завърнат в Родината, за да бъдат полезни на "вечна България". В 1974 г. от името на фондацията К. Кацаров дарил 1500 тома научна и друга литература на народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" в София. Същевременно той е един от учредителите на основаното през 1965 г. в Мюнхен академично дружество "Д-р Петър Берон", в което членували повече от 40 видни български учени, писатели, дипломати, журналисти и интелектуалци. През втората половина на 70-те години на миналия век К. Кацаров предоставил един от собствените си апартаменти, финансови средства и литература на създадения от него българския културен център "Тракия" в Женева. Той е сред основателите на дружеството за българо-швейцарско приятелство. Международното признание, което Кацаров получил като учен, както и дейността на неговата фондация постепенно променили отношението към него на тоталитарния режим в България. Това станало в условията на започналото през 70-те години на миналия век политическо разведряване в Европа. През 1975 г. тогавашният председател на БАН акад. Ангел Балевски изпратил писмо до Кацаров, в което му изказал "най-сърдечни благодарности за учредяването на фондацията "Кацарови", която дава възможност на млади български научни работници, в това число и на сътрудници на Българската академия на науките, да повишат квалификацията си и да обогатят знанията си в чужбина." Към Кацаров била отправена покана да посети България, но той отказал поради напредналата възраст и влошеното му здраве. Действителната причина той да не посети България били опасенията му, че може да бъде арестуван от Държавна сигурност. Те били основателни, тъй като неговото име фигурирало в публикувания през февруари 1972 г. бюлетин на Софийското градско управление на МВР, в който той бил окачествен като "невъзвращенец." През декември 1979 г. от името на Славянския комитет в България било изпратено писмо до Държавния съвет на НРБ с предложение К. Кацаров да бъде награден с орден "Кирил и Методий" за неговата научна и патриотична дейност. На 4 май 1980 г. Държавният съвет на НРБ издал указ за награждаването на К. Кацаров с предложения орден. К. Кацаров починал на 7 октомври 1980 г. на 82-годишна възраст. В изпълнение на неговата воля бил погребан в Швейцария. Неговият вечен дом се намира в гробището на Кларан, където бил погребан до гроба на неговата съпруга Зиновия. В България К. Кацаров получи пълно признание на научните постижения и родолюбивата му дейност след извършените демократични промени през 1989 г. В 1994 г. с подкрепата на сина му Георги бяха публикувани неговите книги "60 години живяна история" и "Проиграната победа". През 1995 г. излезе от печат третото издание на пътеписната книга на Кацаров "Светът отблизо". През 2011 г. по инициатива на Правния департамент в Нов български университет, където една от аудиториите носи името на К. Кацаров, бе издаден фундаменталният му труд "Теория на национализацията". През 1998 г. по повод 100-годишнината от рождението на К. Кацаров и 30-годишнината от създаването на фондация "Константин и Зиновия Кацарови" бе публикуван сборник, съдържащ спомени за него на български и швейцарски учени, а СУ "Св. Климент Охридски" отбеляза тази дата с организирането на юбилейна изложба. К. Кацаров присъства по забележителен начин не само в историята. Делото му като учен, експерт и родолюбив българин дава плодове и днес. Научните му трудове не са загубили своята значимост и актуалност. През изминалия период от основаването на фондация "Константин и Зиновия Кацарови" е подпомогнала над 350 българи в областта на образованието, науката, културата и изкуството, а предоставените за тази цел средства възлизат на около 2.5 млн. швейцарски франка. Създадената в началото на 60-те години на миналия век от К. Кацаров консултантска агенция по индустриална собственост продължава успешно своята дейност. Тя носи неговото име - "Katzarov S.A." и е една от водещите международни консултантски компании като продължава да издава постоянно актуализирания Справочник по индустриална собственост. През 2013 г. авторът на настоящия биографичен очерк посвети на К. Кацаров своя монографичен труд "Швейцарският модел. Силата на демокрацията", който бе издаден на английски език от авторитетното европейско академично издателство "Peter Lang". Три години той публикува биографична книга за този забележителен български учен, озаглавена "Константин Кацаров. Пътят към върха". По негово предложение през юни 2014 г. Столичният общински съвет единодушно взе решение да наименува улица в София на името на проф. К. Кацаров. В своя жизнен път К. Кацаров бил изправен пред големи изпитания, каквато е обикновено съдбата на изключителните личности. Сериозно заболяване от юношеските години го съпътствало до края на живота му. Бил е несправедливо осъден от тоталитарния режим в България, принуден бил да емигрира и не успял никога да се завърне в своята родина. Кацаров преодолял всички житейски трудности с воля, целеустременост, всеотдаен труд, увереност в способностите си и убеденост в своите демократични убеждения. Той е бил рядко интелигентна, почтена и скромна личност, изпълнена с оптимизъм и човечност. Над всичко стояла любовта му към Родината и доказал с делата си своето родолюбие. К. Кацаров е сред именитите личности в съвременната българска история. Той има също забележителен принос за разширяване на сътрудничеството между България и Швейцария в научната и културната област. По инициатива на автора и от името на Инициативен комитет, включващ видни български прависти, през 2016 г. бе посмъртно награден орден "Св. Св. Кирил и Методий " - първа степен Проф. Венелин Цачевски Ключови думи: Analyse des sieges, Konstantin Katzarov, Константин Кацаров За поръчка Цена: 46,00 € (+ отделно цена за доставка) Поръчай Техническа грешка. Моля, презаредете страницата и проверете кошницата. Добави в бележника Условия по продажбата Търговец: щанд "Арс Вивенди" Необслужване на поръчка: 7% риск (спрямо 100 поръчани) Фактури: не издава Отстъпки 5%:При поне 3 книги на стойност над 200,00 € от същия щанд. 10%:При поне 6 книги на стойност над 450,00 € от същия щанд. 15%:При поне 10 книги на стойност над 600,00 € от същия щанд. Как се отброява (напр. при комплект)? Доставка (с преглед и тест) До офис на Еконт: около 3,10 € (до 1 кг) До офис на Спиди: не предлага До офис на Български пощи: около 2,40 € (до 1 кг) До офис на БГ пощи (предварително плащане): около 1,47 € (до 1 кг) До адрес по Еконт: около 4,02 € (до 1 кг) До адрес по Спиди: не предлага До BOX NOW автомат: не предлага Лична среща: 0,00 € - в София (виж подробности) Пратката пристига: 2-5 раб. дни след поръчване Доставя за чужбина: Да - научи повече (en) Ще платите само една доставка, ако поръчате още книги от същия щанд - "Арс Вивенди". За щанд "Арс Вивенди" Книги: 1 258 (разгледай) Единични за сайта към момента: 773 (разгледай) Други типове продукти: 1 (разгледай) В "Книжен пазар" от: 2014 г. При промени/проблеми с поръчката Как да: Откажа поръчана книга? Се свържа с щанда продавач? Как да процедирам при: Забавяне на изпращането. Несъответстваща на описанието или объркана книга. Други предложения Други екземпляри от книгата Няма други екземпляри с това изписване на автор и заглавие. Книги от същия автор Разгледай книги от същия автор Подобни книги Разгледай подобни книги
