ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ И КУЛТУРА НА ДИАЛОГА 11

I. Култура и култури 11

II. Диалогът и неговата култура 13

- Възраждането (и краят на XIX век) 16

- Новото време и войните. Новото време и краят на XX век 22

III. Цикличността на културата 52

НОВИЯТ МИТОЛОГИЧЕН ЦИКЪЛ 67

I. Митове за происхода на света, човека, извънземен разум, свръхстественна сила 69

II. Митове за неделимостта на света (човек-природа) и одухотворяването 71

III. Митове за чудеса (магии, екстрасенси, полтъргайст, гадания и т. н.) 74

IV. Митове за пространството и времето 76

V. Свещени числа в традиционната ни култура 83

VI. Съногаданията в традиционната ни култура 105

СИМВОЛИКА НА МЪНИСТОТО 122

I. Мънистото в традицията. 122

II. Символиката 126

- Материалът 127

- Формата 128

- Цветът 130

III. Деградация в символиката на мънистото 132

ГРАДСКИ ФОЛКЛОР В НАЧАЛОТО НА ВЕКА 137

КУПОНЪТ КАТО СОЦИОКУЛТУРЕН ФЕНОМЕН 153

I. Форми, елементи и хронотоп на купона 153

- Най-общо описание на купона 154

- Мястото на купона в културата 161

II. Синхронни и диахронни връзки 162

III. Обобщения за същността на купона 169

ФАБУЛАТИ И МЕМОРАГИ МЕЖДУ ФОЛКЛОРА И ЛИТЕРАТУРА (ПО МАТЕРИАЛИ ОТ ТЕТЕВЕНСКО) 182

ТРАДИЦИИ НА БЛАЖНИЯ ФОЛКЛОР В СЪВРЕМЕННОСПА (ПЕСНИТЕ) 209

ЛЕГЕНДИ, ФАБУЛАГИ И МЕМОРАТИ В ТРАДИЦИЯТА 209

I. Двойните храмове 237

II. Легендите за Дънов 239

III. Магията и зоната на здрача 241

IV. Войнишкият фолклор 245

ФОЛКЛОРЪТ КАТО "ИНФОРМАЦИОННА БАНКА" ЗА ИСТОРИЯТА НА ЛИТЕРАТУРАТА 250

ЛИТЕРАТУРАТА ЗА ДЕЦА И ФОЛКЛОРЪТ В СЛЕДОСВОБОЖДЕНСКИЯ ПЕРИОД - ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ И ТРАДИЦИЯ 257

ФОЛКЛОРНА ОСНОВА НА БЪЛГАРСКАЗА ПОЕЗИЯ ЗА ДЕЦА СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО 1878 ГОДИНА 270

ФОЛКЛОРНИЯТ СВЕТОГЛЕД В БЪЛГАРСКАТА ПОЕЗИЯ ЗА ДЕЦА СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО 1878 ГОДИНА 284

ФОЛКЛОРНИЯТ РИТЪМ В ПОЕЗИЯТА ЗА ДЕЦА СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО 1878 ГОДИНА 333

ОГЛЕДАЛОТО И ОБЪРНАТИЯТ СВЯТ 346

I. Отразяващата повърхност и още нещо 346

II. Огледалото в литературата и във фолклора 347

III. Огледалото във вярванията 350

IV. Същността на огледалото 353

МАСКИТЕ-ПЕРСОНАЖИ В ТВОРЧЕСТВОТО НА ХАНС КРИСТИЯН АНДЕРСЕН 357

СИМВОЛИКА НА СВЕТЛИНАТА В ТВОРБИТЕ НА ХАНС КРИСТИЯН АНДЕРСЕН 362

АСПЕКТИ НА МИТОЛОГИЧНОТО МИСЛЕНЕ ("КРАСАВИЦАТА И ЗВЯРА"） 366

МОТИВИ НА ИНИЦИАЦИЯТА 378

I. Общи сведения за инициацията като посветите лен обред 378

II. Мотиви на инициацията в прозата за деца 383

ОБРАЗИ НА САКРАЛНИЯ ТОПОС В ПРОЗАТА ЗА ДЕЦА И ЮНОШИ 406

I. Образи на отвъдното в литературата за деца и юноши 406

II. Линия на пародията 422

III. Образът в реалистичен план 428

IV. Митичната символика 431

V. Функции на пространството 438

ВЕЩИЦАТА КАТО ПЕРСОНАЖ ВЪВ ФОЛКЛОРА И В ЛИТЕРАТУРАТА ЗА ДЕЦА И ЮНОШИ 446

I. Вещиците в литературата за деца и юноши 452

- Традцията 452

- Пародията 461

II. Семантиката и социални функции 468

МИТИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ В ТРИЛЪРА (БЕЛЕЖКИ КЪМ "СМИСЪЛА") 479

I. Общи представи за трилъра и традицията на "ужасното" 479

II. Митични елементи в трилъра 484

- Основни конфликти 484

- Основни конструкции и сюжетни схеми 486

- Пространството и времето в трилъра 488

- Персонажите 492

- Сънищата 498

- Двубоят 499

III. Най-обща поетика на трилъра 501

ТЕКСТ В ТРИЛЪРА: УБИЙСТВОТО 508

I. Трилърът и масовата култура 508

II. Обща характеристика на убийството 509

III. Ритуалността 510

- Насилието 510

- Статут на жертвата 512

- Мълчанието 512

- Страхът и болката 513

- Разкъсването 514

- Убиецът 515

- Еротиката 517

- Забраните 518

- Структура на произшествието 518

IV. Жервоприношението 519

V. Функции на убийството-жертвоприношение в общия смисъл на трилъра 520

ФУНКЦИИ НА ЗАГАДКАТА И ХУМОРА В КРИМИНАЛНОТО ПОВЕСТВОВАНИЕ 525

I. Обща характеристика на криминалното повествование 525

II. Функции на загадката в повествованието 527

III. Функции на хумора в повествованието 532

VI. Инициационни елементи 539

АНИМАЦИОННИЯТ ФИЛМ В КОНТЕКСТА НА ДИАХРОНИЯТА МИТОЛОГИЯ-ФОЛКЛОР-ЛИТЕРАТУРА 559

I. Масовата култура и киното 559

II. Обща характеристика на анимационния филм 565

III. Поетика на анимационния филм 568

- Авторството 569

- Сценарий и режисура 571

- Монтажни техники 573

- Конструкция 575

- Специфика на анимационния образ 577

- Героят 579

- Темите 581

IV. Анимационният филм в диахронията 583

СЪВРЕМЕННАТА АНИМАЦИОННА ПРИКАЗКА И ТОТЕМНИЯТ АРХЕТИП ("БРАТЪТ НА МЕЧКАТА"） 601






В тази книга са събрани на едно място излезлите в различно време статии и студии от поредицата "Митология, фолклор, литература". Те изследват приемствените връзки в смислово и структурно отношение между различните фази на културата (които, разбира се, допускаме, че могат да съществуват и синхронно). Интерпретират се както творби от литературната класика, така и произведения от масовата култура; както предназначени за деца, така и за юноши. Функционално континуитетът се очертава дори във формите и в посланията и на анимационния филм за деца, доколкото той е изграден върху литературна и фолюторна основа. Така идеята за приемственост се развива в различни конструщии, засягащи различни типове повествования в темпорално, жанрово и тематично отношение.

Разнородните художествени текстове са обединени в групата на прозата, и то проза с определен адресат. Именно за нея се използва и точно конкретен начин на анализ, изграден върху тезата за диахронност на явленията. Това е вдеята за парадигмата митология-фолклор-лите-Този тип изследване допуска едновременно разгръщане на про_ блематиката и в синхрония, и в диахрония; основната му предпоставка е, че зад всяка конструкция могат да се открият по-стари, отвеждащи към хипотетичен отминал момент (in illo tempore).

Така създадените координати разкриват модели, съвкупности от определени свойства, върху които изследователят наслагва своя опит и мислене с единствената цел да обхване колкото е възможно повече страни на изучавания обект и, естествено, да открие такива характеристики, които не са били известни. В тази посока на анализ акцентът попада върху различни форми на духовната култура, която господства в жизнената дейност на човека; той е творецът и неговият образ е "културологичени. С други думи, самата социокултурна определеност на човека детерминира изследователската програма.

Общата насоченост на парадигмата е да обясни явленията по-за-дълбочено чрез интердисциплинарността си, важен за нея е не толкова трансферът на информация, колкото подобряване способността за свързване на полетата, които, по думите на Ж. фр. Лиотар, традиционната организация на знанията ревниво е изолирала едно от друго. В някаква степен методологията се доближава до теорията на игрите и, както остроумно отбелязва П. Б. Мидауър, изследователят е разказвач на истории, който обаче е длъжен да провери тяхната истинност. Впрочем самата "постмодерна наукаа очертава като правило нестабилностите, възможностите за конфликт. Критерий, според К. Попър, за научния статус на една теория е нейната фалшифируемост, опро-вержимост или проверяемост. Научни изказвания са тези, които са способни да влязат в конфликт с възможни или мислими наблюдения. Поради тази причина вътрешно присъщата динамика на парадигмата митология-фолклор-литература кореспондира най-пряко с тенденцията към разширяване на себепознанието.

Програмата с присъщите й методи търси инвариантността, за-ложена в социокултурните феномени, при което постепенно замества данните от опита с модели. И. Е. Дюркейм, и Кл. Л. Строс още на-времето твърдяха, че трябва - чрез сравняване на митологични теми, легенди, народни традиции, езици, литератури, да се открива по какъв начин социалните представи си приличат и изключват, сливат се едни в други или се разграничават... Всъщност това означава чрез индивидуалното да се търси общото за хората; за тяхното общуване чрез символи, за тяхната еднаквост на инстинкти, реализирана най-вече в културата. Тук парадигмата е югюч към разбирането-обяснение на универсалността в човешката природа. Разбирането-обяснение, което е основна цел на труда, преминава и през проблематиката на текста и кода и по-точно запазването на първия и загубването на втория, но също така - многовариантността на текстове с един и същи код.