Арес е само на пръв поглед книга, която се отклонява от досегашните научни интереси на автора си. Тя е резултат от промисленото и натрупаното знание през дългогодишните занимания на Д. Иванов с античната му колекция "Арес". Както сам споделя в своето "Самопризнание вместо увод", след като "изделията заживяват заедно" и се оказват в своя "Аресов живот", той се чувства задължен "да направи опит да напише поне няколко глави от него", понеже, "с какъвто и изворов материал да борави", историкът винаги "изследва сам себе си като индивидуалност и като член на общност и на общности".
Този опит се оказва успешен. Въпреки че авторът строго се придържа към академичния начин на изложение и на цитиране на използваната литература, книгата е увлекателно написана и за хора, които не са изкушени в науката, но искат да узнаят повече за "родения в Тракия" бог на войната. Като всеки историк, за когото документът е с най-голяма стойност, Д. Иванов включва "Каталог на подбрани извори" с издадените им преводи на английски език и с тези на български, ако са вече публикувани. По този начин авторът въвежда голяма част от изворовия материал, на който се опира в изследването си, но и подтиква българските издатели да обърнат повече внимание на публикуването на преводи на съчинения от старогръцки и латински автори.