Залмоксис

Димитър Попов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: На места подчертани абзаци с химикал. Пожълтяване на кориците от времето.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: УИ "Св. Климент Охридски"
Град на издаване:: София
Година:: 1989 г.
Език:: Български
Страници:: 233
Корици:: Меки
Категория:: Книги с автограф

"Прави впечатление, че Омир уточнява единствено мизите. Поетът е достатъчно осведомен, за да внесе колорит с военнополитическата характеристика, която им приписва като бойци отблизо - епитет, който според коментара на Посидоний се дава само на най-добрите в сражение. Усложненията се пораждат от споменаването на "прочутите хипемалги, галактофоги" и на "абиите" - "най-справедливи от хората". Буквално в превод от гръцки хипемолги - "хипемолгой", означава "тези, които доят кобили - кобилодоители", и поради тази причина и за да бъде още по-ясен, Омир ги характеризира допълнително с епитета галактофаги - "галактофагой", т.е. "тези, които се хранят с мляко - млекоядци - млекопийци". Според Ив. Венедиков определенията са търсени, за да се изтъкне една ежедневна черта на номадското население, като едновременно с това поетът подчертава разликите от бита на елините по Егея. Следователно за съвременния изследовател тези измислени и образни имена не се дават на определено племе, а на определено население. Неприемлива обаче ми се струва втората част от твърдението, а именно, че тези наименования "изместили" многобройните и неизместни или трудни за усвояване племенни имена. Името - абии - "абиой", също се обяснява буквално от гръцки в смисъл на "лишени от живот, безжизнени". Стаброн поддържа тази характеристика, понеже според него Омир ги нарича абии "най-вече защото живеят без жени, като смятал девствения живот за полуценен. Обяснението, че водят непълноценен живот, защото не се женят и поради тази причина се посвещават на религията, както ще се види, не е лишено от основания. В такъв случай единственото уточнение за тях остава качеството "най-справедливи от хората". При всички положения абиите също са образно име, с което се обозначава не точно и конкретно племе, а се дава определена характеристика на определено население или по-скоро на определена група, за да се разграничават изрично абиите от останалото общество заради справедливостта си." "Натрупаните богатства трябва да се изразходват чрез разнообразни раздавания. Те са в пряка зависимост от щедростта на стопаните си - качество, не по-малко съществено от което и да е било друго. Именно раздаванията и щедростта са признаци за благородство, сигурни емблеми за доблест". Следователно, ако богатствата са гаранция за обществена слава, точно тя може да се запази и да се умножи по пътя на великодушието и на щедростта. В противен случай тя е застрашена, съществуването й е съмнително, както са несигурни щастието и успехът на притежателите й. В тракийската среда даровете и взаимната им обмяна, щедростта и многобройните раздавания са също в пряка връзка с притежаваните богатства." "Строго домашният гуляй винаги остава откъснат от действителността и обществото, от борбата на човека със света, който го заобикаля." Из "Залмоксис", Димитър Попов

Ключови думи: Залмоксис, Димитър Попов