Българският и персийският, като два езика от семейството на индоевропейските езици, притежават много думи с общи корени.

Като пример могат да се посочат: мъртъв - [морде]; брат - [барадар]; жена - [зан]; земя - [замин]; мен и мене [ман]; ти - [то]; растение - [растани] и много други.

Настоящото проучване не изследва думите с общ архаичен корен, а онези думи, които в последните векове, главно посредством турския език, са проникнали в българския.

В българските речници, в които е отбелязан и произходът на думите, нерядко се срещат неточности и грешки - понякога арабски думии се дават като турски, в други случаи - персийски като турски, и т.н. Също така думи, които са от смесен произход - персийско-турски, арабско-турски или персийско-арабски, са отбелязани като турски или арабски.

Преминаването на персийски думи в турския език започва векове преди настаняването на османците в България и на Балканите. Естествено, през петте века на османско владичество, поради господството на турците и налагането на езика им като административен, голяма част от тези думи преминават в българския език.

След Освобождението постепенно българският език се изчиства от множество турцизми, някои обаче, са добили гражданственост и остават да се употребяват и до днес.

В нашето изследване думите са подредени по азбучен ред съгласно българското им звучене. Всяка от тях е изписана първо на български, след което е дадена на персийски заедно с транскрипцията на кирилица. След значението на български са добавени различните смислови варианти на персийски. От персийските значения са посочени само тези, които съвпадат или са близки до българското (с редки изключения за думи с честа и разнообразна употреба). Там където е възможно или в случаите, в които думата не се среща в съвременния персийски език, са дадени значенията на морфологичните ѝ части или на отделните думи, ако тя е съставна. За по-добрата ориентация на българските читатели е приложена транскрипционна таблица на персийската графична система, а за персоговорящите - таблица с българската азбука.

По време на обсъждането на труда в специалност "Иранистика" от страна на колегите ми бяха направени препоръки с оглед по-доброто му представяне, за което сърдечно благодаря. Държа да отбележа особената си признателност на доц. д-р Иво Панов за неговата отзивчивост и внимание да прегледа изцяло материала и да нанесе необходимите корекции.

Предвид пионерския характер на изследването са възможни някои пропуски или непълни пояснения. Ето защо ще бъда изключително благодарна за всички бележки и съвети, които читателят би ми отправил. Те ще бъдат взети под внимание при евентуалното бъдещо преиздание на труда.



Д-р ХАДЖАР ФИЮЗИ е родена в гр. Машхад, Иран. Завършва средното си образование в "Американския колеж" в гр. Техеран. Продължава висшсто си образование във "Висшия химико-технологичен институт" в гр. София, къдсто се дипломира като магистър инженер-химик. В същия институт защитава докторска дисертация. Дълги години работи като главен специалист експерт в държавни научно-технически университети и организации в България и Иран.

В периода 1995-2002 година е сътрудник в Културното представителство към посолството на ИР Иран в София.

От учебната 2001 2002 година е преподавател по персийски език в специалност "Иранистика" към катедра "Класически Изток" в "Центъра за източни езици и култури" при "Факултета по класически и нови филологии" на СУ "Св. Климент Охридски". В периода 2002-2006 г. чете лекции по персийски език и литература и в "Нов български университет", а от 2012 г. досега преподава и в Културното представителство към посолството на ИР Иран в София.

Автор е на многобройни научни публикации у нас и в чужбина, както и на десетки художествени и технически преводи от персийски на български и от български на персийски език, включително и на творби на големи български писатели като Николай Хайтов, Йордан Радичков, Павел Матев и Владимир Зарев, отпечатани в литературни ирански издания. Удостоена е е различни награди и дипломи при участието си е доклади на научни форуми в България и в чужбина. През 2014 г. Двутомният "Българско-персийски речник", на койго д-р Фиюзи е един от съставителите, печели Иранската международна награда "Книга на годината". Наградата е връчена на 8 февруари 2014 г. лично от президента на Иран г-н Хасан Роухани.

През май 2014 г" по покана на "Женското дружеството за приятелство между Иран и България" към Културното представителство на Иран в България, участва в научен форум в гр. Техеран, на който присъстват министъра на културата и ислямската ориентация, зам.-президента на страната и други изявени дейци на науката и културата.


БЕТЕР - [бадтар] - (от сравнителната степен на прилагателното "бад" - лош) по-лошо, по-зле.

ЗОР-ЗАМАН - [зурзаман] - (от "зур" - усилие и "заман" - време) при тежко положение, при краен случай.

ПИЖАМА - [паджаме] - спална дреха.

СЕРБЕЗ - [сарбаз] - смел, дързък; перс. 1. войник; 2. смел, дързък.

СЕФТЕ - [сефте] - първа продажба за деня, за първи път.

ТЕРЗИЯ - [дерзи] - шивач.

ФЕРМАН - [фарман] - султанска писмена заповед; султански указ.

ФИЛАНКИШИЯ(ТА) - [феланкас] - (от "фелан" - някой си, еди-кой си и "кае" - човек) някой; някой си човек, еди-кой си.

ФИЛДЖАН - [фенджан] - чашка за пиене на чай или кафе.

ФЪШКИЯ - [пешкел] - конски или говежди изпражнения; перс. изпражнения на тревопасни животни