Победители

Поема за деца

Асен Босев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Здраво книжно тяло, без забележки в текста. Незначително позахабени корици.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Български писател
Град на издаване:: София
Година:: 1964 г.
Език:: Български
Страници:: 47
Корици:: Твърди
Художник:: Николай Стоянов
Категория:: Детско-юношеска литература
Ширина (мм):: 175
Височина (мм):: 195

Тази книжка има дълга история. Заедно с автора си тя преживя много премеждия. Написах я през фашистките години, когато бях заточен в концлагера Еникьой. Там полицейската управа строго ни забраняваше да пишем. Но още по пътя, като ме караха стражарите заедно с много другари от различни професии, аз наумих да напиша тази поема. И в лагера тайно-потайно, понякога завит презглава с одеяло, оставил малка прозирка от светлина върху хартията, нанизах сит-но-ситно стиховете върху два листа. Така, само върху четири страници създадох първоначалния вид на поемката. Понеже се опасявах от някое претърсване през нощта, аз мушвах вечер ръкописа в един зид на двора. Но ето че един ден, когато ръкописът беше вече в джоба ми, полицаите обявиха внезапен обиск. Кой където е — там да стои и да не мърда! Аз бях случайно край сламеното си легло и успях да натикам ръкописа в сламата. У един другар намериха стихотворение и го наказаха тежко. А за мене беше по-опасно, защото в поемката пишех за борба и въстание. При това тя беше предназначена за деца, а това би вбесило още повече фашистите, защото те смятаха за страшно престъпление да се разказва на децата за бунтове срещу богаташите и фашистките управници. По-късно, за да заблудя фашистите, ако ръкописът попадне в ръцете им, аз замених някои «опасни» думи с други «по-невинни». Така например «богат човек» стана «благат човек», «дочува протест» стана «дочува птичи глас», а «страшната пушка из пътя се люшка» стана «страшната баба из пътя се люшка». Но запомних зачертаните думи. Мина време. Дойде ред да ме пуснат от лагера. «Ех — рекох си, — спасен е ръкописът». И спокойно го турих в джоба си. Но като поехме с куфарите, дадоха заповед: «Стой! Обиск!» Какво да правя? Набързо разкъсах хастара на палтото си и наврях под него сгънатия ръкопис. Пребъркаха джобовете — нищо. Мина. Закараха ни в гр. Ксанти. Бях вече изкарал поемката изпод хастара, защото мислех, че няма вече да ни пребъркват. Но и тук беда. Подкараха ни към главното полицейско управление. Другарите зашепнаха: «Ако някой носи нещо такова ... да го прикрие, че може да ни обискират.» Тогава се престорих, че се е развързала връзката на едната ми обувка и се наведох да я завържа. Незабелязано бутнах ръкописа под един камък. И добре направих, защото злите полицаи наистина щяха да го намерят в мене. На излизане пак «завързах» връзката на обувката си при камъка и извадих поемката. Така тя се завърна с мене в София и аз продължих да я крия, защото тогава беше немислимо да бъде печатана. Чак след освобождението, през 1946 година, издателството на Българската комунистическа партия издаде поемата в отделна книжка. Тя се посрещна добре от тогавашните малки читатели. Дори по-късно бе отличена с Димитровска награда. Но оттогава мина много време. Книжката отдавна се изчерпа. Сега издателство «Български писател» я преиздава в чест на двадесетгодишнината от Девети септември. Аз я прегледах отново, поправих и добавих нещо в нея и ето сега тя е в ръцете ви. Авторът