Реката

Александру Ивасюк

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Добро
Забележка:: Без обложка, захабени корици.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура, Еминеску
Град на издаване:: София
Година:: 1978 г.
Език:: Български
Страници:: 480
Корици:: Твърди
Преводач:: от румънски Веселина Георгиева
Художник:: Йоана Мардаре
Категория:: Чужда проза

"Към края на войната със старата госпожа Дунка стана дълбока промяна, незабелязана от близките й, но с големи последици за монотонното развитие на душевния й мир, на несподеления вътрешен мир, а той е тайнствен като устройството на всеки лист, който не прилича на другите. Тя престана да измерва времето според събитията, които оформиха живота й, според войните, териториалните изменения на страната, промените на властта, повишаването или намаляването на богатствата и положението. Докъм 1945 година тя казваше като другите "Преди войната, след войната" или "По време на императора", "Преди меморандума", "По времето на кризата". Така и баща й, доктор Т. М., един от водачите на румънската национално-либерална партия, бе казвал: "По времето на Бах или по времето на Тиза Калман", "Преди или след 1848 година". Неговият чичо, вдъхновеният оратор от Блаж, също бе броил годините по събитията, а и всички от нейния род, чиито съдби са били предопределени от тези исторически събития. Например чичо й владиката, в чийто дом бе прекарала част от младините си и който оглавяваше трапезата в големия салон, украсен с портретите на предшествениците му, мъдри мъже, които първи заговориха за латинския произход на своя език и стояха наведени над старите ръкописи във високите зали на голямата римска библиотека, омаяни от историята, която беше тяхна гордост и средство за освобождаване от комплексите, породени от положението им на малоценни хора. Двеста години на неотлъчна мисъл за историята, на вяра в документите, на ровене в миналото, което оправда усилията им. По-забележителните от тях стигнаха до безсмъртието, по-дребните измерваха времето според по-ефимерни промени във властта. И изведнъж тя се умори. Превърна се до известна степен в стара селянка и престана да брои годините, но ако все пак трябваше да измерва времето, казваше: "След големите студове през зимата, когато се роди вторият ми син" или "Когато беше голямата суша и ни измря всичкият добитък, тогава се роди Василе, по-малкият ми брат". Смяната на годишните времена, студовете и горещините, размножаването на стадата и раждането на хората бяха единствените приемливи отправни точки..."

Ключови думи: реката, румънска литература, Ивасюк, романи